Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 12

Драгоданоглу. Колкото за това — не можеш. Виж, еманципацията на жената ще влезе в нашата къща последна. Поне няма да оставим да ни водищ, когото си щеш!

Мила. Сам знаеш, че Христофоров не е кой да е. Вътрешно ти го уважаваш. Когато ми се караше преди малко, аз все си оставах с впечатлението на… на някаква фалшивост от твоя страна. Не говориш ли за избора, ти дори не можеш да се разсърдиш както тряба. И много просто: защото няма за какво.

Драгоданоглу. Ще ли млъкнеш ти! Аз зная какво говоря. И като зная мнението на нашите — и намерението им, — ще говоря и ще върша и от тяхно име.

Мила. Това ми се вижда малко загадъчно.

Драгоданоглу. Ще ти стане ясно, ако искаш, и ще ти светне. Но извади тогова от главата си. Аз не искам нито името му да се поменува в моята къща.

Мила. О, достатъчно го слушахме одеве от тебе.

Драгоданоглу. Що значи тоя език?

Мила. Ако ти се отнасяш така!

Драгоданоглу (с ръце в джебовете). И за кого! За един… един… Фу! Но погледни! Един човек, който е отворил адвокатско писалище не работа да върши, а рошевоглавци да събира около себе си… Той се окадява в съда да защити само някой просяк или нехранимайко. Разбира се, те единствено имат време да го търсят по кафенета, като знаят, че ще ги защищава безплатно… Тоя човек не от друго, а от мързел отказа преди два месеца едно дело, което можеше да му плати дълговете… Защото е потънал в дългове. „Не сте прави, казал, не мога да ви защищавам“!

Мила. Само за това човек да му плати дълговете!

Драгоданоглу. Може би то е в условията ви.

Мила. Не бой се. За тия неща той ми е говорил така, както не зная колко мъже са способни да говорят. И ще ти кажа, че…

Драгоданоглу. За твоите пари те обича той! Какво ще ми кажеш? За твоите пари! „Не сте прави, не мога да взема вашето дело.“ О, така се печели известност, така се печели слава! Кажи, кажи да видим.

Мила. Преди минута ти изглеждаше да разбираш всичко, както тряба да се разбира. Сега няма вече какво да казвам и — мълча.

Драгоданоглу. И добре правиш. Един… Но ако той имаше някакво намерение, сериозно… неговото държане… там, пред очите на твоите родители, против твоя брат. Тоя случай как ще го обясниш? Не, говори сега. Говори, аз слушам. Защо мълчиш? Той, там, с пръстена на ръка, с твоя пръстен — пред стотини народ… Но то е нечувано, немислимо, аз цял се потръсвам — разбираш ли ти! Да ме нарече той полицейски кандидат и да ме блъсне в гърдите с пръст, на който носи пръстен от сестра ми… И тоя човек да ми стане близък, да го нарека почти брат! Че ти обезумяла ли си? Кажи, кажи… (Подига главата и с ръка.) А, сковаха ли ти устата! Безумна, ти знаеш ли какво вършиш? (Тя прави движение да излезе.) Стой, искам да те чуя сега. (Спуща се върху нея с дигната ръка.) Ти!…

Мила (оттласва ръката му). Остави ме. Иди направи още един избор с тоя юмрук — и се върни два пъти депутат! (Излазя.)

Драгоданоглу (остава като прикован на мястото си, и гледа смаян към вратата).

Действие второ

КАРТИНА

Терасата пред главния вход на градското казино в София.