Читать «Когато гръм удари, как ехото заглъхва» онлайн - страница 19
Пейо Яворов
Олга. Ще замине.
Попович. Ще замине ли?
Олга. Навярно за Франция.
Попович. Ти знаеш ли причината?
Тъй, ти знаеш…
Олга. Поне да вземе и мене со себе си… Къде ще върви сам? Той ще се разболее от отчаяние…
Попович
Олга. Но той! Нарежда си багажа, ами вика: след половин час!
Попович. Не се плаши. Нека си нареди багажа. Сам ще види… Не е лесно човек да напусне ония, които е обичал… които обича
Олга. Вуйчо!
Попович. Каза ли нещо, Олга!
Олга
Попович. Разбира се, Олга, разбира се.
Олга. Всъщност…
Попович. Защо не кажеш?
Олга. Не знам дали трябва да го кажа.
Попович. На чуйчо си можеш всичко да кажеш.
Олга. Много просто: сега Данаил…
Попович
Олга. Когато хората нямат свои деца… Имам една приятелка, тя казваше веднъж…
Попович. Какво казваше тя?
Олга. Мисля, че беше това: главното е хората да имат…
Попович. Е?
Олга
Попович
Олга. Вуйчо!
Попович. Е, Олга?
Олга. Исках да те помоля за едно нещо… Да кажеш на Данаила…
Попович. Да кажа?
Олга. На Данаила…
Попович. Какво? Олга
Попович. Та добре ми е! Говори… Хубаво е човек да слуша другите
Олга. Ти си много бледен сега.
Попович. Бледен ли съм? То трябва да е от… от ръката.
Олга. Какво имаш на ръката?
Попович. Нищо, Олга… Една ръка чинаги трябва да върви подир разума… ако тя не прави всичко това, ние сме длъжни да й го напомним… Още повече — когато работата е много проста, както казваш ти.
Олга. Наистина, вуйчо, и аз се уплаших, когато нощес…
Попович
Олга. Подир това леля толкова плака! Особено — когато Данаил ни каза да го оставим сам… Тя прекара цялата нощ из коридорите…
Попович. Олга, кажи
Олга. Какво да й кажа?
Попович. Ах, да!… Кажи на леля си, че я моля да дойде малко при мене… Или виж, мога ли да отида при нея.
Олга. Аз мисля, че ти казах: тя излезе.
Попович. Излезе ли! Къде отиде?
Олга. Не знам. Тя ми каза да бъда из къщи и че скоро ще се върне.
Попович
Олга. Тя държеше в ръцете си някакви книжа. Стори ми се, че то бяха книжа от банката.
Попович
Олга
Попович. Да. Измисли някоя причина. По-скоро…
Олга
Попович. Кой?
Олга. Полковника.
Какво да му кажа? Той е вече до стълбата, ето — звъни. Слугинята отива…
Попович. Нека го пуснат да влязе.
Олга
Попович. Нека го пуснат да влезе.