Читать «Когато гръм удари, как ехото заглъхва» онлайн - страница 11
Пейо Яворов
Олга
Данаил
Олга. И аз няма да спя!
Данаил. Олга, други път ще говорим.
Олга. Други път — не! То се свърши: какво ще говорим още!
Данаил
Олга. Такава съм
Данаил. Не, ти си гениална. Наивността трябва да е гения на жената… Днес аз виждам това като страшна способност…
Олга
Данаил. Пред моите очи няма вече много жени, нито дори две, а само една! И тя е героиня на една и съща история от началото на света…
Олга. Аз ти казах вече: струва ми се, че се отегчих, защото нищо не чувствувам. Съвестта ми е чиста.
Данаил. Ти пак своето! Добре, то ме интересува. Разкажи…
Олга. Какво да разказвам! Той ме задиря, аз му се смея — и нищо повече.
Данаил. Мене почва да ми се вижда неприемливо, че жената изобщо може да не бъде снизходителна към всекиго…
Олга. Ти какво искаш: да се омъжа за него ли?
Данаил. Защо да не можеш? Както за мене, така и за него!
Олга. Така и за него? Имало би какво да му мине през главата…
Данаил. Какво например?
Олга. Например това, че аз пак тебе ще обичам!
Данаил. И?
Олга. Тебе ще обичам, тебе — и туйто? Пак ли не щеш?
Данаил. И като ме обичаш?
Олга. Значи, всъщност ще бъда твоя.
Данаил
Олга. Нели ти казах: когото обичам! Туйто!
Данаил
Олга. Ей тъй, защото, види се, не може инак?
Данаил
Олга. Как ме пита! Толкова ли е странно?
Данаил. Чакай. Но ако имаш един син, исках да кажа: ако имаш деца?
Олга. Децата ще си бъдат деца.
Данаил. Да, но… ако те са възрастни и узнаят?
Олга. Ако узнаят ли? Може и да узнаят!
Данаил
Олга. Няма да кажат. Те ще разберат, че и майка им е човек…
Данаил. Но ако те не разберат и кажат?
Олга. Няма такива деца!
Данаил. Защо?
Олга. Няма, тия работи се знаят.
Данаил. Знаят ли се! Как тъй?
Олга. А че как! От само себе си.
Данаил. Но все пак, ако той каже на баща си?
Олга. Кой?
Данаил. Синът.
Олга. Синът ли! Ах, да… Много глупав син ще бъде той.
Данаил. Глупав! Защо глупав?
Олга. Защото ще накара баща си да изпъди майка му, а може и да я убие… И той, глупавия син, ще бъде причината и ще му тежи на душата… защо ме гледаш тъй?