Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 48
Пейо Яворов
Отначало слаби единици, те разпространяваха своето учение, като презираха най-страшните мъки.
По тоя начин те искаха да привлекат жертвите на злото и неправдата, които са легион, и да образуват едно могъщо воинство, кадърно да унищожи с един мах всяко зло и всяка неправда: да не съществуватвече!
Но лицемерието и коварството спасиха злото и неправдата, против които беше въстанал страдалецана кръста.
Смири се лицемерно злия и се нарече християнин; въздъхна лицемерно неправедния и се нарече християнин: — падна копието на християнството в коварни ръце, за да бъде насочено
— Което биде обърнато наопаки: да послужи на злого и неправдата! — на угнетението и порабощението!“
Мицо се оглежда за впечатление. Разбира се, всички го гледат с изцъклени очи. Но как да проумеят!
„Защото по-лесно бихте проденали моряшко въже през иглено ухо, отколкото да съгласите християнството от седемнайсет века насам с учението на Христа.
— Християнството от седемнайсет века насам, под хоругвата на което са се вършили, вършат се и днес най-черните злодеяния и най-безбожните несправедливости…
С учението на Христа, учение, продадено от седемнайсет века насам, както бе продаден и сам великия учител.
— С духа на Христа, дух, разпнат от седемнайсет века насам, както бе разпнат и самия Христос!
И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем: тя е цялата европейска земя.
И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем: Македония!
Поне така се нарича днес…
Не сте ли слушали за книжниците и фарисеите в Берлин, Виена и Петербург?
Питайте за тях цариградското чудовище!…“
И Мицо подчерта крайните думи с един стремителен жест, сякаш че поразяваше някого.
— Това Петър… Петер…бург — обажда се попа, — не е ли на руското царство?
Но аз изтървам нишката на разговора. От прозореца, дето съм заседнал, се виждат тълпа ергени и девойки, събрани на просторния мегдан, пременени и безгрижни.
По широките клони на едно вековно дърво са прехвърлени няколко люлки, на които се люлеят с песни и смях снажни македонки, все 25-30-годишни жени, задиряни от 16-17-годишни хлапаци. Тук мъжете се женят много рано, за да заведат работница в къщи, а бащите задържат дъщерите си, додето им смъкнат кожата. Аз вземах за детинска закачка спущането на ергените да шибат с пръчка залюлените моми, а то било местен начин на откриване сърцето, обяснение в любов! Ако момата отвърне с известна за случая песен — работата е нагласена. Една здрава, може би 30-годишна жена сграби едно мършаво 15-годишно момче, което я шибаше, и се залюля с него. Ергена размаха сърдито ръце и крака, сякаш в полите на майка си, и луди смехове огласиха мегданя. Изсмях се и аз.
— Санким, ако сгреших, прощавайте — обърна се дядо поп към мене, — ама аз викам, че и без Русия ще се оправи. Толкова аскер имаме горе, па и ние оттук…
Кой смееше да изтръгне тая надежда на македонския българин в „аскера“ на България, за когото той казваше
Думата беше все за страхотии, та подплашихме домакина, който се завайка за своята кримка, останала без дървени части при един пожар на плевника, дето била скрита.
