Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 46

Попа и певците възгласиха три пъти „Христос воскресе“ и аз се изтъкмих на владишкия трон. Думата беше да кажа едно назидателно „слово“, но какво — не бях помислил. Знаех само, че тряба да вървя по околни пътища, както в други случаи на агитация пред хора, от които не всички са „посветени“. И залових първата мисъл, която ми дойде в главата:

„Братя! Както преди две хиляди години беше разпнат върху кръста Исус, така преди пет века биде раз-пната и нашата родина…“

Аз почувствувах, че стъпвам на хързалка, помислих, че тряба да се отклоня — и не измислих друго:

„След три дни Исус възкръсна, но… но… нашата свобода е още в гроба. Божия ангел не ще дойде да ослепи стражата и да махне камъка от нейния гроб.“

Застанал при царските двери, попа късаше брада облещен. Жените се бяха изсипали вън от женското отделение и протягаха вратове иззад мъжете. Свещите на стълпени наоколо деца ме ослепяваха.

„Божия ангел няма да разгони валии и мютесерифи, каймаками и заптии, чиито фесове се червенеят над тоя гроб.

Братя…“

И аз отидох, та се не видях.

Един човек в кожух с козината навън се разсипваше в безпорядъчни движения с глава и ръце.

— Тъй! Думай! Думай ми! — зарида истерически той по едно време. Казаха ми после, че клетника бил разстроен от затвор.

И аз думах… „през огън и кърви“. Когато след час кундурите ми затракаха надоле по стъпалата на владишкия трон — „Бракя ристяни!“ — обади се и попа развълнуван:

„Вие чухте учителя да ви разказва за мъките на господа нашего Исуса Риста, който седи днес в небето от десна страна на бога отца и плаче, като гледа грешните да погубват душите си, — и се радва, когато вижда деянията на праведните ибо техно есть царствие небесное, да го отсъди господ-бог и мене и вам!…“

— Амин — обаждат се полугласно старците.

„Сега, бракя ристияни, слушайте за сребролюбиваго и многогрешнаго Юда Искарьотина, дето предаде в душмански ръце господа своего Исуса Риста и проклета му душа ойде да гори в пъклото до страшния суд божий…“

И дядо поп захвана твърде уместна проповед срещу предателите, „които не виждат добро нито на тоя свет, като убития в с. Петрово шпионин, нито на другия — като Искарьотина“.

А додето той говореше, селяните се примъкваха тихо да се христосват с нас, вадеха из поясите си червени яйца и ги подаваха со задушевни думи: Бог да помага! Те всички проумяваха какъв сорт учител и кираджия им бяха на гости.

Преди да се пусне църква, ние излязохме под предлог на моето бързане да заминавам. Всъщност замина местния учител за кукушките села, отдето беше родом, а Мицо и аз променихме къщата. Същевременно бе разпоредено да се турят под надзор ненадеждните елементи в селото и организационните членове да посещават през деня непосветените с цел да се използува ефекта от „словото“.