Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 47

През деня пръв ни посети дядо поп и аз поисках да оправдая безогледността си в църквата. Но той ме прекъсна с трогателна покорност на съдбата:

— Иде дванайсетия час, учителю, и нема връщане. Никой никого да не жали и всеки да си гледа работа та! Кому каквото е писано…

Скоро надондоха и други гости, всички с червено вапцани носове — нещо, което ме озадачи, додето се досетих, че причината на това не е никакъв обичай а просто червеното яйце и хладния ден. Мицо беше особено възбуден и като изчерпи пророчествата си за близкия край на турското царство, грабна „Св. или См.“ и зачетевеликденската статия.

„През една тиха нощ в Гециманската градина Исус възнасяше към небето молитвизастраждущетов неволя човечество, за гибнущите в неправда човеци.

Юда беше извършил вече своята грозна продажба и вървеше пред войниците, които щяха да хванат и отведат на съд оногова, който бе дошъл да съди.

Целувката, светлия знак на любовта, послужи като знак на тъмното злодеяние.

Подиграван от невежа сган, оплюван от лъженабожни фарисеи, жестоко изтезаван от римската власт, божествения мъченик свърши най-после върху кръста.

И огря от върха на Голгота едно благодатно слънце за света. Това слънце бе християнството…“

— Също като в евангелието — мълви попа.

— Също… — додават и другите.

Мицо ги изглежда недоволен от прекъсването и продължава:

… Християнството — което в своята истинска смисъл е осветен чрез страданието протест на доброто против злото! — борба на правдата срещу неправдата.

— Което следователно освещава и протеста на угнетения против угнетителя, и борбата на поробения срещу порабощителя.

Защото гнета е зло, а робството — неправда!

Протест в името на онова, което е сиянието на рая; борба с онуй, което е тъмнината на ада: тоя протест и тая борба са корена и върха на крепкия мир, на искреното единение, на сърдечната любов в средата на група човеци.

Затова има едно напътствие към избрани, а не завет към събрани: „Любете друг друга!

Че не може агнето да обикне вълка; нито угнетения — угнетителя; нито поробения — порабощителя. И не тряба!…“

Тук Мицо подигна глава да рече нещо, но се наведе:

„Било е казана: ударят ли ви по едната страна — обърнете и другата. Но веднага е прибавено: като не забравяте Мойсея: око за око, зъб за зъб!“

Книжниците и фарисеите диреха възможност и случай да наклеветят и погубят Исуса. Инак — той би завършил:

„Обърнете и другата страна, за по-голямо право на мера според мера…

Да смажете главата на оня, който ви е ударил, като на зъмя!“

— Това — каза Мицо — и мене се вижда също като в евангелието.

Попа клати глава одобрително. Другитеправят очевидно усилие да разберат — и не могат.

„Кълнеха се първите християни в името на кръста и обикваха друг друга в името на общото дело: — за победата на доброто над злото, за възтържествуването на правдата над неправдата.