Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 50

Димов се наведе и показа мястото на следата. Наистина едва се забелязваше на пръв поглед.

— Разбира се, при работа цялата стая се е изпълнила с миризми и дим. И той е отворил прозорците, за да се про-ветри.

— Не е толкова опитен, щом е забравил да ги затвори.

— Не е забравил! — отвърна Димов. — Но не е имал възможност. Стаята не може да се проветри за час и два. А той е трябвало да замине.

— Вие смятате, че Периа е убит, за да не види, че е ограбен?

— Такава мисъл се налага от само себе си… Особено ако само един човек е знаел за сейфа… Нима смятате, че Периа е човек, който ще се остави да бъде ограбен безнаказано?

— Да, разбирам ви много добре. Убиецът се е страхувал от възмездието. И да ви кажа право, напълно основателно. Периа в никакъв случай не е сам… Той е свързан с целия подземен свят. В такива случаи бандитите са базцеремонни.

— Но престъпникът очевидно не е от подземния свят. И навярно го е познавал само Периа. Той е знаел, че ако Периа умре, тайната ще изчезне заедно с него…

Дюран ходеше развълнуван из стаята.

— Ако това е вярно, всички факти идват на местата си — каза той. — Периа е трябвало да загине извън пределите на Франция… Преди да има възможност да се свърже със своите хора… А какво смятате, че е задигнато от тая каса?

— Диамантите например. Тия, които и досега още не сте намерили.

Дюран мълчеше.

— Малко вероятно — измърмори той неочаквано. — Колкото и да е дързък, не би посмял да ги държи у себе си. И не само това. Въпреки всичко не мога да си представя, че един богат човек като Кулон ще извърши такова вулгарно убийство за грабеж.

— Вашите криминални романи са пълни с подобни случаи.

— Оставете криминалните романи. Защо Кулон ще рискува прекрасното си положение с такъв един опасен грабеж? И с убийство на всичко отгоре…

— Може би е изпаднал в тежко финансово положение.

— Може би…, може би… Но всичко това са предположения. А нямаме нито едно що-годе сериозно доказателство.

— Отдавна чакам да ми го кажете — отвърна Димов. — И знам, че това ще бъде най-голямата ни пречка. Не може един богат човек да бъде подведен под следствие. Не може да бъде извършен дори обиск в дома му. Та той е човек с положение. Има връзки. И вместо той да се окаже в затвора, господин Дюран може да се намери на улицата.

— Не, не вярвам да се стигне дотам — отвърна сериозно Дюран. — Но все пак всичко друго е така, както го казахте. Не може без сериозни доказателства. Поне едно едничко… За което здравата да се хванем.

Димов мълчеше и гледаше своя колега с някакъв особено втренчен и неизразителен поглед.

— Кажете ми искрено, господин Дюран, вие вярвате ли в това, Което току-що видяхме?… И за което двамата с вас разсъдихме. Ако не вярвате, аз съм готов още утре да си замина. В крайна сметка това си е ваша, френска работа.

— Не мога да не вярвам на очите си — каза малко сухо Дюран. — И все пак…

— Да, все пак… Добре, аз ще ви намеря неопровержимо доказателство. Но нека преди това да прегледаме сметките на Кулон.

Внезапно Дюран се усмихна.

— Не бива да ми се сърдите, господин Димов. Аз на истина съм поставен на това място да пазя законите на страната… Но не мога да не се съобразявам и с реалната обстановка…