Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 48

Димов прекара в оглед на кабинета повече от час. Накрая Дюран се попритесни — минаваше обед, а един истински французин надали би се отказал от най-хубавото удоволствие на деня без някаква извънредно уважителна причина. Особено внимание Димов отдели на пода, застлан с луксозен оранжев мокет. След това дълго разглежда съдържанието на бара. И най-сетне изправи гръб.

— Когато направихте първия оглед, имахте ли впечатление, че в апартамента е тършувано?

— Не, всичко си беше в пълен порядък.

— Това трябваше и да се очаква — отвърна доволен Димов.

Тоя човек наистина като че ли търсеше доказателствата си в обикновеното и нормалното. Или поне така мислеше Дюран. Димов седна на един от столовете и се усмихна. — Нито един старинен предмет в цялата къща! — каза той. — Пък и за какво му е? Очевидно Периа е предпочитал скъпоценните камъни в чист вид… И то най-скъпите.

— Да, поне това е доказано — съгласи се охотно Дюран.

— Как намерихте прозореца? Отворен или затворен?

— Двете крила бяха широко отворени.

— Защо? — запита Димов. — Когато отивате в чужбина, оставяте ли си прозорците отворени?

— Сега е лято.

— Какво като е лято?

— Аз пък питам: какво като са отворени? — каза Дюран малко нетърпеливо.

— Ще ви кажа какво… Прозорците са били нарочно отворени, за да се проветри кабинетът… И то не от Периа… Защото, господин Дюран, цялото помещение е било изпълнено с една особена, тежка миризма. Много специфична при това. Вашите специалисти веднага биха я различили.

— Ставате доста загадъчен! — каза Дюран. — И, според вас, каква е била тая миризма?

— Във всеки случай не на дамски парфюм. Господин Дюран, много съжалявам, но трябва да се свали ламперията на това място.

И Димов съвсем точно очерта мястото, където трябва да се свали ламперията. Дюран го погледна твърде озадачено.

— Необходимо ли е?

— Съвсем. И бъдете спокоен, гледката ще ви възнагради за всички безпокойства.

Дюран отиде до телефона и набра някакъв номер:

— Да дойде Роже с цялата група! — каза той.

— Момент! — обади се Димов. — Може да донесе няколко сандвича. Предполагам, че ще се позабавим.

Тук Дюран изведнаж се оживи. Той обясни какви точно да бъдат сандвичите, после добави:

— И три-четири бири… Да, „Шампиньол“… Както винаги…

— Вие сте прав! — каза шеговито Димов. — В барчето няма нито една бутилка бира. И дори вино… Изключително концентрати.

— Може би бирата е в хладилника? — предположи Дюран.

Потърсиха в хладилника, но и там не намериха. Дюран се върна в кабинета доста разочарован.

— Какво искаме от такъв тип? — измърмори той. — За него бирата е като за нас сиропът.

Димов отново надникна в барчето и извади оттам една бутилка. Докато я гледаше колебливо, Дюран се обади. … — Това е канадско уиски, и при това истински „Бурбон“. Някои го харесват повече от шотландското.

— Чудесно! — каза Димов. — Можем да си позволим, няколко глътки. Просто от любопитство… Защото май е екъпичко за нашите инспекторски джобове…

Намериха лед, наляха по два пръста във високите красиви чаши.