Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 49
Павел Вежинов
— Наздраве! — каза Димов. — Имам чувството, че ако Периа ни види от оня свят, истински ще се зарадва.
— Защо мислите така? — погледна го Дюран.
— Защото сме на път да отмъстим за смъртта му… И сега за пръв път съчувствува на омразните „фликове“…
Скоро пристигна Роже със своята оперативна група. Имаха достатъчно време да си похапнат вкусните сандвичи и да ги полеят с няколко чаши превъзходна, добре изстудена бира. В топлия летен следобед тя напълно ги възстанови. Настроението на Дюран мигновено се поправи.
— Тая бира наистина е чудесна! — каза Димов. — По нищо не отстъпва на туборга…
— Даже напротив — съгласи се охотно Дюран. — При това е много по-евтина… Особено ако се купи от бюфета на „Лафайет“.
Роже и двамата му помощници работиха мълчаливо повече от половин час. Най-сетне Дюран започна да губи търпение.
— Ама какво става с вас? — запита той. — Толкова ли е трудно да се свали една ламперия?
— Под нея има желязна конструкция, господин Дюран.
— Желязна конструкция?
— Ами много естествено — обади се Димов. — Ламперията очевидно се премества с някакъв механизъм… Но не можах да разбера как се задействува…
Това беше съвсем достатъчно Дюран да стане от мястото си и да отиде при другите. Очевидно досега не бе вярвал, че ще намерят нещо. И наистина след четвърт, час успяха да свалят ламперията. И Димов видя точно това, което очакваше да види. В стената бе вграден неголям металически сейф. Вместо ключалка имаше ролка с шифър. Но сега ролката бе разбита с електрожен, капакът бе леко открехнат. Дюран гледаше и сякаш не вярваше на очите си.
— Сейф! — измърмори.
— Да, сейф — съгласи се Димов. — Но разбит и празен.
Дюран извади носната си кърпичка и отвори докрай вратата на сейфа. Наистина бе съвсем празен.
— Това ли очаквахте да намерите? — запита Дюран тихо и сериозно.
— Да, точно това.
— А какво Ви даваше основание?
— Ами преди всичко моята хипотеза — отвърна Димов. — И, второ, на мокета точно пред касетката намерих ей това нещо.
И той показа на Дюран нещо съвсем дребно, което държеше между пръстите си. Дюран го взе и го разгледа внимателно.
— Парченце сплав — каза съвсем тихо. — Навярно е отхвръкнало при работата с еледтрожена. Интересно как не сме го забелязали.
— Обикнбвено човек намира това, което търси. А престъпникът изобщо не го е търсил. Той е знаел много добре, че има сейф и къде се намира. Знаел е дори тайната на механизма. Предполагам, че е знаел и какво има в сейфа… Не е знаел само шифъра… И затова се е принудил да разбие с електрожен сейфа.
— Но защо е действувал по такъв примитивен начин? Сега никой на отваря каси с електрожен.
— Ами много просто — отвърна Димов. — Защото никога преди това не е отварял каси… И не е специалист в тая област.
— Да, виждам.
— И все пак е бил умен и способен човек. Взел е всички мерки, за да не забележите поне вие неговата работа. Застлал е с нещо килима, предполагам с вестници или списания… Но тая искра е била доста по-силна. Тя е изгорила подложката и е оставила на мокета едва забележима следа. Ето, вижте.