Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 46

— За Кулон тая връзка е наистина най-бързата и най-удобната.

— Вие смятате…

— Да, аз смятам, че Периа нарочно е пристигнал в София, за да види Кулон.

Дюран се замисли.

— Да, логично е — съгласи се той. — Но противоречи на показанията на вашия администратор… Кулон съвсем случайно е узнал, че Периа е в хотела. Ако Периа е дошъл в София, за да се срещне с Кулон, той е щял да му се обади навреме.

— Може би аз не се изразявам добре на френски — измърмори Димов. — Не съм казал, че Периа е дошъл да се срещне с Кулон. А заради Кулон. Да си представим, че е имал намерение да го убие, да го ограби, да го принуди към нещо, преди още да е стигнал на френска територия. И именно заради това упорито се е крил в своята стая… Кулон случайно узнава, че Периа е в хотела, и е предугадил неговите намерения. Срещата все пак се е състояла… И Кулон е успял да изпревари своя убиец. Дюран се замисли продължително.

— Всичко това са хипотези — каза той най-сетне. — Без никакви доказателства.

— Мисля, че ще намерим доказателства.

— Имате пред вид нещо?

— Много неща имам пред вид, господин Дюран… И всичките са сериозни и основателни.

— Може би трябваше да почнем от тях?

— Няма да скрия нищо от вас, разбира се. Но бих желал да видя преди това апартамента на Периа. Надявай се, че е запазен в същия вид…

— Да, разбира се… Съобразих се с вашето желание.

— А куфарът на Периа, адресиран до летището в Цюрих.

— Да, той е тук, при нас. Ако искате, ще ви го покажа.

— Ще ви бъда много признателен.

Точно в тоя момент внесоха кафетата. Дюран поръча на служителя да донесе куфара на Периа. Още докато пиеха хубавото ароматично кафе пристигна и куфарът. Беше малък, много елегантен куфар от истинска кожа. Но вътре нямаше нищо подозрително — нищо освен ризи, бельо и две вратовръзки. На ризите бяха извезани същите инициали, каквито бяха намерили и върху ризата на убития. Димов разгледа много внимателно всички вещи, после затвори куфара.

— Мисля, че ви разочарова? — обади се Дюран.

— Точно обратното — отвърна живо Димов. — Намерих още едно доказателство.

Дюран го погледна с недоумение.

— Шегувате ли се?

— Ни най-малко. Но ще ме разберете по-добре, след като посетим апартамента на Периа.

Дюран погледна часовника си.

— Ще успеем до обед — каза той. — Макар да се съмнявам в резултатите. Ние не намерихме там нищо.

— Защото не сте знаели какво да търсите — отвърна Димов.

След четвърт час служебната кола ги носеше по парижките булеварди. Денят беше много хубав, тротоарите преливаха от цели орляци момичета — дребни като бълхи, с много къси рокли, почти без рокли или в ярки, доста измачкани панталони от леки материи. Не по-малко колоритни бяха младежите с техните избелели бомбета и сламени дамски шапки, порядъчно украсени с цветя или изкуствени плодове и птички. Цялата тая тълпа се носеше съвсем безцелно, зяпаше по витрините, но очевидно нямаше никакви намерения да купува. Всъщност за какво бяха всички тия хубави магазини? И в какви дупки се бяха изпокрили парижаните? Градът изглеждаше претъпкан само от чужденци.

— Вие изключвате ли Капелани от вашите сметки? — запита Дюран.