Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 45

Освен ако е купил нещо ценно… Нашият митнически чиновник се е излъгал — изумрудът е бил истински.

Но лицето на Дюран изглеждаше все тъй разочаровано.

— Да, разбирам — измърмори той. — Сведението все пак е нещо. Но защо ви е тоя боклук?

— Нима не разбирате? За да го сравним с оригинала.

— Не протестирам за доларите — каза Дюпон. — Но с какво изобщо тия кутии помръдват напред нашите работи?

Димов го погледна учудено.

— Първо, господин Дюран, сега ние знаем, че откраднатата кутия е оригинална… И, второ, ако намерим същата кутия, но с истински изумруд, ще намерим и убиеца… Нима не разбирате, че не можем да имаме никакво друго по-сериозно доказателство?

Дюран се намръщи.

— Да, това ми е ясно. И все пак защо не потърсихте по-напред тоя оригинал в София, а идвате направо тук?

— Защото смятам, че ще го намерим у господин Кулон.

— Тъй ли? — запита иронично Дюпон. — А защо, впрочем?

— Ами ще ви кажа защо… Периа и Кулон се виждат в хотела. Периа отива в стаята на Кулон, за да се посъветва с него като специалист дали тая вещ заслужава парите си. И там оставя следата върху чашата, за която вече знаете. Кулон харесва кутията. И през нощта убива Периа, за да го ограби.

Дюран се усмихна снизходително.

— Извинете, но тая хипотеза е съвсем несъстоятелна. Един богат човек да убие заради няколко хиляди, долара…

— Не за долари, а за кутия.

— Какво му е пречело да я купи? Извинете, но това подозрение е наистина глупаво.

Димов широко се усмихна.

— Много добре знам, че е глупаво! — каза той. — Но исках да го чуя от вас. Вие изключвате възможността богат човек да извърши убийство за грабеж. А защо не изключвате възможността един честен човек да извърши такова убийство. Като нашия митничар например…

— Да, но той е беден… А бедният човек винаги има нужда от пари.

— И ние с вас имаме нужда от пари… Но, слава богу, още не сме извършили нито едно убийство.

— Само това остава! — изсмя се Дюран. — Нали това ни е работата, да залавяме убийците…

— И работата на митничаря е доста подобна.

— Господин Димов, вие пропътувахте толкова километри, за да си отмъстите? Да речем, за моите неправилни подозрения.

— Не, господин Дюран… Аз съм дошъл тук, за да заловим убиеца. И смятам, че ще го заловим.

— Но това, което ми съобщихте, не е нищо.

— Все пак е нещичко… И то доста важно, според мене. Но аз ви нося и няколко други новини. Направих справка на самолетното разписание в Истанбул. Същия ден само два часа по-рано е имало самолет на „Сабена“, който каца в Цюрих, Париж и Брюксел. Защо Периа не е заминал с тоя самолет? Защо му е било нужно да ходи в София, да сменя самолета си, да прекара на летището една неудобна нощ?

— Може би не е имало място в самолета на „Сабена“. Или пък работата не му е позволила да тръгне по-рано.

— Нито едното, нито другото. Места е имало достатъчно. А освен това Периа си е запазил място в българския самолет още предния ден… Очевидно той е искал да нощува не другаде, а в София…

— А Кулон?