Читать «Захир» онлайн - страница 145
Паулу Коелю
— Какво искаше?
— Помоли ме да се отбия у тях, за да излекувам дъщеря му. Нина сигурно вече е казала, че пристигам днес, и по-възрастните хора си спомнят за виденията.
Изглежда неуверен. Наоколо е пусто, хората сигурно работят или обядват. Пресичаме главната улица, която ни отвежда до една бяла сграда, заобиколена от градина.
— Спомни си какво ти казах тази сутрин, Михаил. Ти може да си само епилептик, който не иска да приеме, че е болен и е позволил на подсъзнанието си да съчини цялата тази история. Но може и да си дошъл на тази земя със специална мисия: да учиш хората как да забравят личната си история, как да бъдат по-открити за любовта и да я възприемат като чиста божествена енергия.
— Не те разбирам. През всичките тези месеци, откакто се познаваме, ти говореше само за момента, в който ще срещнеш Естер. И изведнъж от тази сутрин като че ли си загрижен повече за мен, отколкото за каквото и да било друго. Дали снощният ритуал на Дос наистина ти е повлиял?
— Разбира се, че ми е повлиял.
А всъщност искам да прикрия, че се страхувам. Искам да мисля за всичко друго, само не и за това, което ще се случи в следващите няколко минути. Днес аз съм най-великодушният човек на света, защото съм близо до целта си, страхувам се от това, което ме очаква, а моят начин да реагирам в такива случаи е да служа на другите, да покажа на Бог, че съм добър човек и заслужавам благословията му, към която съм се стремил въпреки трудностите.
Михаил слиза от коня и ме кара да сторя същото.
— Отивам в дома на човека с болното дете и ще се погрижа за коня ти, докато разговаряш с нея.
И той посочва малка бяла къщичка сред дърветата.
— Тя е там.
Направих всичко възможно да запазя самообладание.
— Какво прави тук?
— Както ти бях казал по-рано, учи се да тъче килими, като в замяна дава уроци по френски. Впрочем тези килими се тъкат много трудно, въпреки че изглеждат съвсем обикновени, като самата степ: боите за оцветяване се приготвят от растения, които трябва да бъдат набрани в точно определен момент, иначе изгубват качествата си. После овчата вълна се разстила на слънце, намокря се с гореща вода, преде се, докато е още влажна, и след много дни, когато най-сетне слънцето успее да я изсуши, започва тъкането.
Последните шарки се правят от деца; ръцете на възрастните са твърде големи за малките фини бродерии.
Михаил направи пауза.
— Да не започнеш сега да протестираш срещу експлоатацията на детския труд: става дума за традиция, която трябва да бъде съхранена.
— Как е тя?
— Не знам. Не съм разговарял с нея от половин година.
— Михаил, килимите са още един знак.
— Килимите ли?
— Спомняш ли си как вчера Дос поиска да си избера име и аз разказах историята на един воин, който пътува към своя остров, за да се върне при любимата си? Островът се нарича Итака, а жената — Пенелопа. Знаеш ли какво правила Пенелопа, когато Одисей заминал на война? Тъкала! И тъй като той се забавил много повече от очакваното, всяка нощ тя разтъкавала изтъканото през деня, за да започне отново на другата сутрин.