Читать «Захир» онлайн - страница 143
Паулу Коелю
— Бъди добре дошъл, номаде, който кръстосваш степта. Бъди добре дошъл тук, където винаги казваме, че небето е синьо, дори и то в даден момент да е сиво, защото познаваме цвета, който е над облаците. Бъди добре дошъл в земята на тенгри. Бъди добре дошъл при мен, аз съм тук, за да те посрещна и да те поздравя за търсенето ти.
Михаил седна на земята и ме накара да изпия нещо, което веднага сгря кръвта ми. Дос ми помогна да се облека, слязохме от дюните, разговарящи помежду си, качихме се на конете и се върнахме в импровизирания лагер. Преди двамата да започнат да готвят, заспах дълбоко.
— Какво е това? Нима още не е съмнало?
— Отдавна съмна: това е само една пясъчна буря, не се притеснявай. Сложи си тъмните очила, за да си предпазиш очите.
— Къде е Дос?
— Върна се в Алма Ата. Церемонията снощи ме развълнува: наистина, не беше нужно Дос да го прави, за теб сигурно е било загуба на време, освен опасността да се разболееш от пневмония. Надявам се да си разбрал, че това е неговият начин да ти покаже, че си добре дошъл. Вземи олиото.
— Май съм се успал.
— Имаме само още два часа път с конете. Ще пристигнем, преди слънцето да е достигнало зенита си.
— Трябва да се изкъпя. Трябва да се преоблека.
— Невъзможно е: ти си насред степта. Налей олиото в тенджерата, но най-напред го обречи на Господарката — то е най-ценният продукт тук след солта.
— Какво е тенгри?
— Думата означава „култ към небето“, нещо като религия без религия. Оттук са минали будистите, индуистите, католиците, мюсюлманите, сектите, поверията, суеверията. Номадите сменяли вярата си, за да избегнат репресиите, но продължавали — и продължават — да вярват единствено в Божеството, което е навсякъде по всяко време. То не може да бъде изолирано от природата, преразказано в книги или затворено между четири стени. Откакто стъпих отново на тази земя, се чувствам по-добре, сякаш наистина съм имал нужда от такава духовна храна. Благодаря ти, че ми позволи да дойда с теб.
— А аз ти благодаря, че ме представи на Дос. Вчера, докато той ме посвещаваше, почувствах, че е необикновена личност.
— Учил съм се от дядо му, който се е учил от своя баща, който на свой ред се е учил от баща си, и така нататък. Начинът на живот на номадите и липсата на писменост до края на деветнайсети век са създали традицията на
Впрочем като казвам, че се уча, надявам се да не го тълкуваш като натрупване на знания. Историята няма нищо общо с дати, имена или действителни факти. Тя не е история на победители и победени, а на хора, които вървят по света, съзерцават степта и позволяват на Енергията на любовта да проникне в тях. Наливай олиото по-бавно, иначе ще започне да пръска на всички страни.
— Почувствах се благословен.
— И аз бих искал да се чувствам по същия начин. Вчера отидох да видя майка ми в Алма Ата. Тя ме попита дали съм здрав, дали печеля добре. Излъгах я, казах й, че се чувствам прекрасно, че изнасям театрален спектакъл в Париж, който се радва на голям успех. Завръщам се днес в родината си, а ми се струва, че съм я напуснал едва вчера и че през цялото време, докато съм бил в чужбина, не съм направил нищо значимо. Разговарям с просяци, движа се с племето, организирам срещите в ресторанта, но какъв е резултатът? Никакъв. Не съм като Дос, който е научил много неща от дядо си. Осланям се единствено на невидимото присъствие, което ме води, но понякога си мисля, че това са само халюцинации: може би това наистина са епилептични пристъпи, а не нещо друго.