Читать «Захир» онлайн - страница 144

— Само преди една минута ти ми благодари, че съм те взел със себе си, а сега излиза, че това те е накарало да се почувстваш нещастен. Трябва да си наясно с чувствата си.

— Изпитвам и двете неща, няма нужда да избирам между тях. Мога да се люлея между моите противоположности, да изпадам от една крайност в друга.

— Искам да ти кажа нещо, Михаил. Откакто те познавам, аз също се люшкам между противоречия. Отначало те мразех, после започнах да те приемам и колкото по-добре те опознавах, толкова повече те уважавах. Още си млад, нормално е понякога да се чувстваш безсилен. Не знам на колко души си успял да въздействаш, но едно е сигурно: ти промени живота ми.

— Целта ти беше единствено да намериш жена си.

— И продължава да е същата. Но това ме накара да пресека не само степите на Казахстан: върнах се към миналото си, видях къде съм грешил, къде съм спрял, видях момента, в който изгубих Естер — момента, който мексиканските индианци наричат „удобното извинение“. Изживях неща, за които никога не съм предполагал, че могат да ми се случат на моята възраст. И всичко това благодарение на факта, че ти беше до мен и ме водеше, макар и да не го осъзнаваше. Ако искаш да знаеш, вярвам, че чуваш гласове. Вярвам, че си имал видения като дете. Винаги съм вярвал в много неща, сега вярвам още повече.

— Ти не си същият човек, с когото се запознах.

— Не съм. Надявам се Естер да е доволна.

— А ти самият доволен ли си?

— Разбира се.

— В такъв случай това е достатъчно. Сега ще ядем, ще изчакаме бурята да утихне и тогава ще продължим.

— Хайде да се изправим срещу бурята.

— Добре. Ще направим както желаеш: бурята не е знак, а само следствие от унищожаването на Аралско море.

Гневът на вятъра започва да отслабва, конете сякаш вървят по-бързо. Навлизаме в някаква долина и пейзажът коренно се променя: безкрайният хоризонт е заменен от високи скали без никаква растителност. Поглеждам надясно и виждам храст със завързани на него жълти панделки.

— Тук е било! Тук си видял…

— Не. Моят храст беше унищожен.

— Какво означава тогава това?

— Място, където се е случило нещо много важно.

Той слиза от коня си, отваря раницата, изважда нож, отрязва парче от ръкава на ризата си и го връзва на един от клоните. Погледът му се променя, може би забелязва видението до себе си, но не искам да го разпитвам.

И аз правя същото. Моля се за закрила, помощ и също усещам някакво присъствие до себе си: моята мечта, моето дълго пътуване към жената, която обичам.

Отново възсядаме конете. Той не ми казва за какво се е молил, аз също не споделям молитвата си с него. След пет минути се появява малко селище с бели къщи. Някакъв мъж ни посреща, приближава се до Михаил и го заговаря на руски. Двамата спорят известно време, след което мъжът си тръгва.