Читать «Захир» онлайн - страница 136

— Освен това знам какво правите тук.

Дали не беше приятел на Михаил? Или служител на тайната полиция, който ме следеше?

— И какво правя тук?

— Същото, което и аз, откакто съм тръгнал от Истанбул: следвам Пътя на коприната.

Въздъхнах с облекчение. И реших да продължа разговора.

— Пеша? Доколкото разбирам, възнамерявате да пресечете цяла Азия.

— Нуждаех се от това. Бях неудовлетворен от живота си — имам пари, жена, деца, собственик съм на фабрика за чорапи в Ротердам. Известно време знаех за какво се боря — за да осигуря стабилност на семейството си. Проблемът е, че вече не знам. Всичко, което по-рано ме радваше, сега ми е скучно, дразни ме. В името на брака си, в името на любовта към децата си, а и за да си възвърна ентусиазма за работа, реших да си дам два месеца отпуск и да погледна живота си отстрани. И това започва да дава резултат.

— През последните месеци и аз правя същото. Има ли много поклонници?

— Много. Страшно много. Има обаче проблеми със сигурността, тъй като някои страни са в много сложно политическо положение и мразят западноевропейците. Но хората се оправят някак си: мисля, че във всички епохи към поклонниците са проявявали уважение, стига те да докажат, че не са шпиони. Но доколкото разбирам, вашата цел е друга. Какво правите в Алма Ата?

— Същото, което и вие — дойдох, за да извървя един път. И вие ли не можете да спите?

— Току-що се събудих. Колкото по-рано тръгна, толкова по-големи шансове имам да пристигна в най-близкия град. В противен случай ще трябва да прекарам нощта на открито в степта, където вятърът никога не спира.

— На добър път тогава!

— Останете още малко, имам нужда да разговарям, да споделя преживяното. Повечето от поклонниците не говорят английски.

И той започна да ми разказва живота си, докато аз се опитвах да си спомня какво знам за древния търговски Път на коприната, който свързвал Европа със страните от Изтока. Най-използваният път тръгвал от Бейрут, минавал през Антиохия и стигал до брега на Жълтата река в Китай, но в Централна Азия образувал нещо като мрежа, разклонявал се в много посоки, което позволило създаването на тържища, по-късно прераснали в градове. Градовете били разрушавани от вражески племена, възстановявани от жителите си, отново разрушавани и отново изграждани. И въпреки че през тях преминавало абсолютно всичко — злато, екзотични животни, слонова кост, семена, политически идеи, тълпи от бежанци, търсещи спасение от гражданските войни, въоръжени бандити, отряди от наемници, които пазели керваните, — коприната била най-редкият и най-търсеният продукт. Именно посредством едно разклонение на този път будизмът бил пренесен от Китай в Индия.

— Тръгнах от Антиохия само с двеста долара — каза холандецът, след като ми бе описал планини, пейзажи, екзотични племена, постоянни проблеми с патрули и полицаи в различните страни. — Не знам дали схващате какво искам да кажа, но изпитвах нужда да разбера дали мога отново да стана самия себе си.

— Схващам много по-добре, отколкото си мислите.