Читать «Край река Пиедра седнах и заплаках» онлайн - страница 33

Изпитах огромно желание да се помоля — случваше ми се за пръв път, откакто се бях отделила от пътя на вярата. Въпреки че седях на пейката, душата ми бе коленичила в краката на Богородица, която се намираше пред мен, жената, която казала

Да,

когато можела да отговори „Не“ — ангелът щял да потърси друга и това нямаше да бъде никакъв грях пред Господа, защото Бог много добре знае колко слаби са чедата му. Но тя казала

да бъде Твоята воля

дори когато почувствала, че заедно с думите на ангела трябвало да приеме и всичките болки и страдания, отредени й от съдбата, а със сърцето си видяла как любимият й син напуска дома си, видяла хората, които щели да го последват, а после да се отрекат от него, но

да бъде Твоята воля

дори когато в най-светия ден от живота на една жена тя е трябвало да роди сред животните в обора, защото така е трябвало да стане според Светото писание,

да бъде Твоята воля

дори когато отчаяно търсила сина си по улиците, а го намерила в храма. И той й казал да не го смущава, защото имал други задължения и задачи, които да изпълнява,

да бъде Твоята воля

дори когато разбрала, че ще продължава да го търси до края на дните му, а сърцето й било пронизвало от кинжала на болката, защото знаела, че той бил преследван и заплашван, и се страхувала за всяка минута от живота му,

да бъде Твоята воля

дори когато го видяла сред тълпата, но не успяла да се приближи до него,

да бъде Твоята воля

дори когато помолила да му съобщят, че е дошла да го види, а нейният син изпратил да й кажат „Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват“,

да бъде Твоята воля

дори когато накрая всички се разбягали и само тя заедно с друга жена и един от сподвижниците му останала до кръста, понасяйки подигравките на враговете и малодушието на приятелите,

да бъде Твоята воля.

Да бъде Твоята воля, Господи! Защото Ти знаеш колко слаби са сърцата на Твоите чеда и стоварваш върху всеки един бремето, което той може да понесе. Опитай се да разбереш любовта ми — защото тя е единственото нещо, което наистина ми принадлежи и което бих могла да отнеса в другия живот! Направи така, че тя да се запази смела и чиста и да оцелее сред пропастите и капаните на живота!

Органът замлъкна, а слънцето се скри зад планината — сякаш се подчиниха на една и съща Ръка. Молбата му бе изпълнена, а негова молитва е била музиката. Отворих очи и видях, че в църквата е съвсем тъмно — само образът на Светата Дева бе осветен от една самотна свещ.

Отново чух стъпките му да се приближават към мен. Пламъкът на тази единствена свещ освети сълзите и усмивката ми, която не бе толкова хубава като на Богородица, но показваше, че сърцето ми е живо.

Той стоеше и ме гледаше, аз също го гледах. Ръката ми потърси неговата ръка и я откри. Почувствах, че този път неговото сърце бие по-бързо — стори ми се, че почти го чувам в настъпилата тишина.