Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 94

Беше дошъл моментът за танца. Разбрах защо Петрус ме бе научил на него предишния ден. Танцът бе различен от онези, които бях свикнал да изпълнявам в тази част на ритуала.

Не ни бяха казали правилото, но ние всички вече го знаехме — никой нямаше право да стъпва извън очертанията на предпазния кръг, понеже не притежавахме защитата, която рицарите имаха със своите одежди. Аз запомних размера на кръга и направих точно както ме беше учил Петрус.

Започнах да мисля за детството си. Някакъв глас, далечен женски глас в мен запя старинна песен. Коленичих, свих се като семенце и усетих как гърдите ми — единствено гърдите ми — започват да танцуват. Чувствах се добре и изцяло се потопих в ритуала на Традицията. Малко по малко музиката в мен се преобрази, движенията станаха по-резки и аз изпаднах в мощен екстаз. Всичко ми изглеждаше черно в тъмнината и тялото ми беше неподвластно на гравитацията. Започнах да се разхождам из цветните поля на Агата. Там се срещнах с дядо си и с един чичо, дълбоко белязал моето детство. Почувствах вибрациите на времето в неговата мрежа, където всички пътища се смесват и преплитат, и стават еднакви, въпреки че са толкова различни. В определен момент видях как край мен с висока скорост минава австралиецът. Тялото му светеше с червена светлина.

Следващият цялостен образ беше на църковен потир и дискос и този образ се задържа продължително, сякаш се опитваше да ми каже нещо. Аз се мъчех да го разгадая, но нищо не разбирах, макар да бях сигурен, че е свързан с меча ми. После реших, че виждам лицето на РАМ. Появи се сред тъмнината, настъпила след изчезването на потира и дискоса. Но когато лицето се приближи, се оказа, че е на Н. — призования дух, мой стар познайник. Не влязохме в особен контакт и лицето му се разсея в мрака, който идваше и си отиваше.

Не зная колко време продължиха танците ни, ала внезапно чух глас:

— YAHWEH TETRAGRAMMATOM…

Не исках да изляза от транса, но гласът настояваше:

— YAHWEH TETRAGRAMMATOM…

Разпознах гласа на върховния жрец, който се опитваше да извади всички от транса. Това ме възмути. Моите корени все още бяха в Традицията и аз не исках да се връщам. Но Учителят настояваше:

— YAHWEH TETRAGRAMMATOM…

Нямаше как трансът да продължи. С негодувание се върнах на Земята и отново се оказах в магическия кръг и в древната атмосфера на замъка на тамплиерите.

Ние — поклонниците — се спогледахме. Внезапното прекъсване не бе харесало на никого. Изпитвах непреодолимо желание да споделя с австралиеца, че съм го видял. Когато го погледнах, разбрах, че думите са излишни — той също ме беше видял.

Рицарите застанаха около нас. Ръцете заблъскаха с мечове върху щитовете, шумът беше оглушителен. Накрая върховният жрец каза:

— Дух Н., понеже ти старателно изпълни волята ми, тържествено ти разрешавам да си тръгнеш, без да навредиш на хора или животни. Върви, аз ти нареждам, но бъди винаги готов да се завърнеш с желание. Винаги, задължително призован и по команда на свещените ритуали на Традицията. Моля те да се оттеглиш кротко и спокойно, за да може мирът Господен между теб и мен да е вечен. Амин.