Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 95

Кръгът бе премахнат и ние коленичихме със сведени глави. Един от рицарите изрече заедно с нас седем пъти „Отче наш“ и седем пъти „Аве Мария“. Върховният жрец добави седем пъти „Вярвам в Бог Отец“, твърдейки, че Богородицата от Междугорие — която от 1982 г. се явява на територията на Югославия — била заръчала така. Започвахме един християнски ритуал.

— Андрю, стани и ела тук — каза върховният жрец. Австралиецът отиде до олтара, където се бяха събрали седмината рицари.

Друг рицар, който сигурно бе неговият водач, каза:

— Братко, ти желаеш да влезеш в този Дом, така ли?

— Да — отвърна австралиецът. И разбрах на кой точно християнски ритуал сме свидетели — посвещаването на тамплиер.

— Познаваш ли строгите правила на Дома и неговата милост?

— Готов съм да изтърпя всичко в името на Господ Бог и желая да бъда роб и слуга на Дома завинаги, до края на дните си — отвърна австралиецът.

Последваха куп ритуални въпроси. Някои от тях бяха напълно лишени от смисъл от гледна точка на съвремието ни, а други бяха свързани с безкрайната преданост и любов. Андрю отговори на всичките с наведена глава.

— Скъпи братко, молиш ме за нещо голямо, тъй като от нашата религия не си видял нищо повече от обвивката, хубавите коне и красивите одежди — каза неговият водач. — Но ти не познаваш строгите заповеди, които се издават тук, вътре. Трудно ще е за теб, който си господар на себе си, да станеш нечий слуга, защото рядко ще правиш каквото пожелаеш. Ако искаш да си тук, ще те пратят от другата страна на морето, а ако искаш да си в Акре, ще те изпратят в Триполи, в Антиохия или в Армения. Когато ти се спи, ще те накарат да будуваш, а ако ти се будува, ще те принудят да почиваш в леглото си.

— Искам да вляза в Дома — отвърна австралиецът.

Имах чувството, че всички древни тамплиери, обитавали някога замъка, присъстват със задоволство на церемонията по посвещаването — факлите пращяха силно.

Последваха множество предупреждения. Австралиецът заяви, че ги приема всичките и че иска да влезе в Дома. Най-накрая водачът му се обърна към върховния жрец и повтори отговорите. Върховният жрец още веднъж го попита тържествено дали е готов да приеме всички правила на Дома.

— Да, Учителю, ако е рекъл Господ. Пред Него и пред вас, и пред братята, моля, умолявам, в името на Господ Бог и Света Богородица, приемете ме сред вас и в този Дом, духом и във времето, като оня, дето желае да бъде роб и слуга на Дома навеки, за остатъка от дните си.

— Повелявам ти да влезеш по Божията милост — каза върховният жрец.

Тогава всички рицари извадиха мечовете от ножниците и ги вдигнаха към небето. После свалиха остриетата и оформиха корона от стомана около главата на Андрю. Огънят се отразяваше в остриетата като златиста светлина и това придаде някаква святост на момента.

Учителят му тържествено се приближи. И му подаде неговия меч.

Някой започна да бие камбаната. Звукът отекваше в стените на стария замък, преповтаряйки самия себе си до безкрайност. Всички сведохме глави и рицарите изчезнаха от погледа ни. Когато отново вдигнахме очи, бяхме само десет, тъй като австралиецът беше излязъл заедно с тях за тържествената трапеза.