Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 45

Оркестърът засвири валс. Хората танцуваха на циментовата площадка пред естрадата. Градусът започваше да се покачва и всички бяха по-запотени и по-развеселени. Забелязах момиче, облечено в синьо, което навярно бе очаквало сватбата най-вече заради валса — вероятно искаше да танцува с някого, когото е копняло да прегърне, откакто е пораснало. Следеше с очи едно момче със светъл костюм. То бе заобиколено от приятелите си. Всички те разговаряха весело и не обръщаха внимание на валса. Не бяха разбрали, че застаналото наблизо момиче в синьо настойчиво гледа към един от тях.

Замислих се за малките градчета, за мечтаната от детството женитба с избрания младеж.

Момичето в синьо забеляза погледа ми и се дръпна от дансинга. Точно тогава младежът я потърси с очи. Щом видя, че е с други момичета, продължи оживения си разговор с приятелите.

Насочих вниманието на Петрус към двамата. За известно време той следи играта на погледи, после се върна към виното си.

— Държат се, сякаш е срамно да покажат любовта си. — Това беше единственият му коментар.

Едно момиче пред нас ни гледаше съсредоточено. Вероятно беше на половината на нашите години. Петрус вдигна към него чашата вино. Момичето се засмя засрамено и посочи родителите си в търсене на извинение, че не се приближава.

— Тази страна на любовта е най-красивата — каза Петрус. — Любовта, която отправя предизвикателства, любовта на двама по-възрастни непознати, които са дошли отдалеч, а утре ще си тръгнат. Ще тръгнат към един свят, който това момиче също иска да види.

По гласа на Петрус разбрах, че вече е на градус.

— Днес ще говорим за любовта! — каза моят водач доста гръмогласно. — Ще говорим за онази истинска любов, която нараства и нараства, и движи света, и прави от човека мъдрец!

Една спретната жена близо до нас сякаш не обръщаше ни най-малко внимание на тържеството. Обикаляше от маса: на маса и подреждаше чашите, чиниите и приборите.

— Виж онази жена, която не престава да подрежда — рече Петрус. — Както ти казах и преди, Ерос има много лица. Това е едно от тях. Любовта, претърпяла разочарование. Такава любов намира реализация в чуждото нещастие. Ще целуне булката и младоженеца, но вътрешно ще мърмори, че единият не е подходящ за другия. Опитва се да въведе ред в света, понеже нейният живот е в безпорядък. А там — посочи той друга двойка: жената беше с тежък грим и сложна прическа — виждаш Ерос, приет по принуда. Любов за пред обществото, но без капчица емоции. Тя е приела ролята си и е прекъснала всички връзки със света и Справедливата битка.

— Много си безкомпромисен, Петрус. Никой ли от присъстващите тук няма да се спаси?

— О, напротив. Момичето, което ни гледаше. Танцуващите младежи, които познават добрия Ерос. Ако не се оставят да бъдат повлияни от лицемерната любов, която е завладяла предишното поколение, светът със сигурност ще е по-различен.

Той посочи възрастни мъж и жена, седнали на една маса.

— Онези двамата също. Не допускат да бъдат заразени от лицемерието като много други. Ако се съди по външността им, цял живот са работили на полето. Гладът и нуждата са ги принудили да се трудят заедно. Усвоили са практиките, които ти учиш, без никога да са чували за РАМ. Понеже са извлекли силата на любовта от самия труд. Там Ерос разкрива най-красивото си лице, тъй като е свързан с Филос.