Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 46

— Какво е Филос?

— Филос е любов под формата на приятелство. Онова, което аз чувствам към теб и към другите. Когато огънят на Ерос не може да гори повече, Филос помага на двойките да останат заедно.

— Ами Агапе?

— Днес не е ден да говорим за Агапе. Агапе е и в Ерос, и във Филос, но това е само едно изречение. Нека се забавляваме на днешното тържество, без да засягаме Все-поглъщащата любов. — И той наля още вино в пластмасовата чашка.

Около нас имаше някаква заразителна радост. Петрус започваше да се напива и отначало това ме шокира. Но си спомних думите, които ми каза един следобед: че практиките на РАМ ще имат смисъл само ако могат да бъдат извършени от обикновения човек.

Тази нощ Петрус ми изглеждаше човек като всеки друг. Беше другар, приятел, който тупаше хората по гьрба и разговаряше с всички наоколо. Не след дълго бе така замаян, че се наложи да го хвана под ръка и да го заведа до хотела.

По пътя си дадох сметка за ситуацията. Аз водех моя водач. Осъзнах, че през целия ни път Петрус не се беше опитвал да се изкара по-мъдър, по-свят или по-добър от мен. Всичко, което бе направил, бе дами предаде опита си, свързан с практиките на РАМ. А и искаше да покаже, че е най-обикновен човек, който изпитва Ерос, Филос и Агапе.

Това ме накара да се почувствам по-силен. Пътят на Сантяго принадлежеше на обикновените хора.

Вдъхновението

— Да говоря всички езици човешки и дори ангелски… да имам пророчески дар… и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, щом любов нямам, нищо не съм.

Петрус отново се позоваваше на апостол Павел. Според него Павел бе великият окултен преводач на Христовото послание. Този следобед решихме да ловим риба, след като цяла сутрин бяхме вървели. Рибата не кълвеше, но водачът ми изобщо не обръщаше внимание на това. Според него риболовът бе нещо като символ на връзката между човека и света — знаем какво искаме и ако сме настоятелни, ще го постигнем. А времето за постигане на целта зависи от Божията помощ.

— Много е важно да се прави нещо спокойно, преди да се вземе важно житейско решение — каза той. — Дзенбудистките монаси слушат как растат скалите. Аз предпочитам да ловя риба.

Но в този момент, при тази жега, дори червените лениви риби — почти на повърхността на водата — не обръщаха внимание на куката. Дали влакното е потопено, или не, все същият резултат. Реших да се откажа и да се поразходя. Отидох до едно старо изоставено гробище край реката. Портата на гробището бе напълно несъразмерна с останалата част. Върнах се при Петрус. Разпитах го за гробището.

— Портата е от стара болница за пилигрими — каза той, — Но е била изоставена и на някого му хрумнало да използва фасадата и да построи гробище.