Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 44

Приятелите на Маноло го повикаха да иде при тях, но аз продължих да разсъждавам върху думите му. Въпреки че никога не бе изминавал Пътя на Сантяго] той също знаеше какво означава да водиш Справедливата битка.

Петрус бе избягал в края на площада, искрено обезпокоен от присъствието на телевизионните екипи. Едва когато прожекторите угаснаха, той се измъкна иззад дърветата и се поотпусна. Поискахме си още две чаши вино. Аз си напълних една чиния с хапки, а Петрус намери маса, където се сместихме до други гости.

Младоженците разрязаха огромна торта и се чуха още по-силни възгласи.

— Те май се обичат — предположих на висок глас.

— То е ясно, че се обичат — каза някакъв господин в тьмен-костюм, седнал на нашата маса. — Виждали ли сте някой да се жени заради друго?

Запазих отговора за себе си, спомняйки си думите на Петрус относно продавача на пуканки. Водачът ми обаче не остави репликата без коментар.

— За какъв вид любов говорите, господине, за Ерос, Филос или Агапе?

Мъжът го погледна неразбиращо. Петрус стана, напълни отново чашата си и пожела да се поразходим.

— На гръцки има три думи за назоваване на любовта — подхвана той. — Днес ти видя проявлението на Ерос, любовта между двама души.

Младоженците се усмихваха пред светкавиците и приемаха поздравления.

— Те май се обичат — каза той за двойката. — И смятат, че любовта е нещо, което расте. Скоро ще започнат сами да се борят с живота, ще изградят дом и ще станат съучастници в едно приключение. От това любовта нараства и се облагородява. Той ще продължи кариерата си в армията, тя ще трябва да може да готви и да бъде добра домакиня, понеже от дете е възпитавана така. Ще го последва, ще имат деца и ако чувстват, че градят заедно нещо, то е, защото водят Справедливата битка. Така, въпреки всички спънки, щастието им никога няма да секне.

Ала в историята, която ти разказвам, може внезапно да настъпи обрат. У него може да се зароди усещането, че не е достатъчно свободен да проявява целия Ерос, цялата любов, която има, и към други жени. В нея може да се роди усещането, че е пожертвала кариера и бляскав живот, за да следва мъжа си. Тогава на мястото на съвместния градеж всеки посвоему ще се чувства ограбен. Ерос, обединяващият ги дух, ще започне да показва единствено лошата си страна. И онова, което Господ е отредил на човека като най-висше чувство, ще се превърне в извор на омраза и разруха.

Огледах се — Ерос присъстваше у много двойки. Упражнението с водата бе пробудило у мен езика на сърцето и аз виждах хората по различен начин. Може да беше поради самотните ми дни в гората, може да се дължеше на самите практики на РАМ. Но аз чувствах присъствието на добрия и на лошия Ерос, точно както ми го бе описал Петрус.

— Виждаш ли колко е странно? — каза Петрус, говорейки за същото. — Независимо дали е добър или лош, лицето на Ерос никога не е еднакво у хората. Също като звездите по небето, за които говорих преди половин час. И никой не може да избяга от Ерос. Всички се нуждаят от присъствието му, въпреки че Ерос често ни кара да се чувстваме изолирани от света, пленници на самотата.