Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 42

— От Мадрид има директен влак дотам. А ако го вземете в петък, имате право и на безплатен хотел.

— Не, ние правим поклонението пеш. Продавачът ме погледна и внимателно каза:

— Такова поклонение е за светците.

Реших да не споря. Беше възрастен човек, който започна да ми разказва, че вече е задомил дъщеря си, но че тя сега не живее с мъжа си.

— По времето на Франко семейството беше на по-голяма почит — каза. — В днешни дни никой не го зачита.

Въпреки че бях в чужда страна, където не е желателно да се обсъждат теми от политиката, не можех да подмина думите му без коментар. Казах му, че Франко е бил диктатор и че нищо от неговото време не би могло да е по-добро.

Човекът почервеня.

— Кой сте вие, че да говорите така?

— Познавам историята на страната ви. Познавам борбата за свобода на вашия народ. Чел съм за престъпленията от времето на Испанската гражданска война.

— А аз пък съм участвал в тази война. Имам правото да говоря, защото в нея се е проливала кръвта на моето семейство. Историята, дето сте я чели, не ме интересува. За мен е важно случилото се със семейството ми. Аз съм се бил срещу Франко, но след като той победи, моят живот се подобри. Не съм беден и си имам количка за пуканки. Това социалистическо правителство сега не ми е помогнало да го постигна. В момента живея по-зле отпреди.

Сетих се за думите на Петрус, че хората се задоволяват със съвсем малко в живота. Реших да не настоявам и се преместих на друга пейка.

Петрус дойде и седна до мен. Разказах му случката с продавача на пуканки.

— Да се разговаря е много полезно, когато искаме да се убедим в думите си — каза той. — Аз съм от италианската комунистическа партия и не знаех за тая твоя профашистка нагласа.

— Каква профашистка нагласа? — попитах с възмущение.

— Ти си помогнал на стареца да се убеди, че Франко е бил по-добър. Може би той никога не е знаел защо. Сега вече знае.

— Аз пък съм силно изненадан да узная, че италианската компартия вярва в Светия дух.

— Хората се вълнуват какво ще си кажат съседите — рече той.

Отново гръмнаха фойерверки. На естрадата се качи оркестър и музикантите започнаха да настройват инструментите си. Тържеството щеше да започне всеки момент. Погледнах към небето. Мръкваше и се бяха появили звезди. Петрус отиде при един от келнерите и успя да издейства две пластмасови чашки с вино.

— На късмет е да се пийне малко преди тържеството — каза той и ми подаде едната чашка. — Вземи, ще ти помогне да забравиш стареца с пуканките.

— Аз вече и не мисля за него.

— А би трябвало. Защото случилото се символизира грешното поведение. Все се опитваме да спечелим привърженици за нашето обяснение на Вселената. Смятаме, че колкото повече хора са убедени в същото, в което вярваме ние, толкова по-лесно то ще се превърне в реалност. А изобщо не е така.

Огледай се наоколо. Готви се голям празник, предстои грандиозно тържество. Едновременно се честват няколко неща — мечтата на един баща, който е искал да задоми дъщеря си, мечтата на дъщерята, която е искала да се омъжи, и мечтата на младоженеца. Това е хубаво, защото те вярват в своята мечта и искат да покажат на всички, че са я постигнали. Празникът не е, за да убедят някого в нещо, затова е приятен. По всичко личи, че тези хора са провели Справедливата битка на любовта.