Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 20

Най-накрая след дълго и притеснително мълчание отец Жорди проговори.

— Струва ми се, че ти, драги, твърде рано си изкачил стълбицата на Традицията.

Отвърнах, че вече съм на трийсет и осем години и че добре съм се справил с всяка ордалия.

— Освен една, последната, най-важната — каза той, като продължаваше да ме гледа безизразно. — А без нея нищо от наученото не струва.

— Затова съм поел по Пътя на Сантяго.

— Което нищо не ти гарантира. Ела с мен.

Петрус остана в градината, а аз последвах отец Жорди. Прекосихме вътрешния двор, минахме през мястото, където е погребан един крал — Санчо Силния, — и стигнахме до параклис, отделен от централните постройки, съставящи манастира „Ронсесвал“.

Вътре нямаше почти нищо. Само една маса, една книга и един меч. Но не беше моят.

Отец Жорди седна зад масата, докато аз останах прав. Той взе някакви треви, запали ги и всичко вътре се изпълни с аромат. Ситуацията все повече ми напомняше срещата с мадам Лурдес.

— Първо, ще те предупредя за нещо — каза отец Жорди. — Този път е само един от четирите. Това е Пътят на меча, или Пътят на пиката. Той може да ти донесе сила, но не е достатъчно.

— Кои са другите три?

— Ти знаещ поне още два. Пътят към Йерусалим — Пътят на купата, или Граала, който дава способността да се правят чудеса. Пътят към Рим, или Пътят на спатията, който позволява контакт с отвъдните светове.

— Остава само Пътят на карото, за да имаме всички карти от тестето — пошегувах се аз, а отец Жорди се засмя.

— Точно така. Този е тайният път. Ако някой ден го извървиш, не бива да споделяш пред никого. Засега нека забравим за него. Къде са ти мидените черупки?

Отворих раницата и извадих мидите с образа на Света Богородица Апаресида. Той ги постави на масата. Протегна ръце над тях и започна да се концентрира. Помоли ме да направя като него. Ароматът във въздуха ставаше все по-наситен. И двамата бяхме с отворени очи. Внезапно си дадох сметка, че се случва същото като в Итатиая — мидите светеха с онази светлина, която не осветява. Сиянието ставаше все по-силно и аз чух тайнствен глас да излиза от гърлото на отец Жорди. Каза:

— Дето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Беше цитат от Библията. Гласът продължи:

— А където бъде твоето сърце, там ще е и Второто пришествие. Като тези миди поклонникът по Пътя на Сантяго е само черупка. Когато разчупи черупката, ще се появи живот и този живот се състои от Агапе.

Той отдръпна ръцете си и мидите престанаха да светят. После вписа името ми в книгата върху масата. По време на целия Път аз видях едва три книги, където записаха името ми — при мадам Лурдес, после при отец Жорди, а накрая и Книгата на силата, в която сам щях да се впиша.

— Готово — каза той. — Можеш да тръгваш с благословията на Девата от Ронсесвал и на свети Яков с меча.

— Пътят на Сантяго е обозначен с жълта маркировка из цяла Испания — каза монахът, докато се връщахме към мястото, където остана Петрус. — Ако в някакъв момент се загубиш, потърси знаците — по дърветата, по камъните, по пътеуказателите. Така ще намериш сигурното място.