Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 22

Паулу Коелю

— Това е законът за връщането — засмя се Петрус.

Селянинът не схвана коментара, но аз знаех какво точно казва. Докато вървяхме, бяхме влезли в дълги богословски дискусии за връзката на Господ с хората. Аз се бях аргументирал с това, че в Традицията винаги има взаимовръзка с Бог, но пътят е съвсем различен от онзи, който ние следвахме към Сантяго — с разни свещеници магьосници, демонични цигани и светци, вършещи чудеса. Всичко това ми се струваше прекалено примитивно, прекалено свързано с християнството и без обаянието и екстаза, който ритуалите на Традицията можеха да предизвикат в мен. Петрус все повтаряше, че Пътят на Сантяго е път, който всеки може да извърви, и че само такъв път води до Бог.

— Ти мислиш, че Господ съществува. И аз мисля така — бе казал Петрус. — Значи за нас Господ съществува. Ако някой обаче не вярва в него, Той няма да престане да съществува, нито пък невярващият е в заблуждение.

— Означава ли това, че съществуването на Господ зависи от желанието и силата на човека?

— Някога имах един приятел, който вечно беше пиян, но всяка вечер казваше по три пъти молитвата „Аве Мария“, понеже майка му го бе учила така. Дори когато се прибираше у дома съвсем пиян, без да вярва в Господ, приятелят ми казваше три пъти молитвата. Когато умря, при един ритуал на Традицията попитах духа на древните мъдреци къде е моят приятел. Духът им ми отговори, че той е много добре, облян в светлина. Без да е бил вярващ през целия си живот, трите молитви, изричани машинално и по принуда, го бяха спасили.

Господ вече е бил в пещерите и в гръмотевиците на нашите предци. След като човекът открил, че това са природни явления, Той се преселил в някои животни и свещени гори. Имало е период, когато е съществувал само в катакомбите на големите градове от античната история. Но Той никога не е преставал да струи в сърцата на хората, проявявайки се като любов.

— В днешно време Господ е само едно почти научно доказано понятие. Но щом стигне дотук, историята се преобръща и всичко започва отначало. Законът за връщането. Когато отец Жорди цитира думите на Христос и каза: „дето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“, той говореше именно за това. Там, където ти пожелаеш да видиш Божието лице, там ще го видиш. А ако не желаеш да го зърнеш, няма значение, стига делата ти да са праведни. Когато Фелисия Аквитанска построила параклиса и започнала да помага на бедните, тя била забравила Господ на Ватикана, ала станала негово проявление със своята мъдрост и скромен живот — тоест чрез любовта. Поради тази причина селянинът е съвсем прав да твърди, че любовта е била погубена.

Селянинът обаче нямаше никакво желание да го направи, а и не беше в състояние.