Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 17

Облечен с дебел пуловер, Петрус беше съвсем спокоен и гледаше разсеяно към необятната равнина.

— Как ти се стори прекосяването на Пиренеите? — попита той след известно време.

— Прекрасно — отвърнах, за да не протакам разговора. Не ми се приказваше.

— Няма как да не е прекрасно, след като ни отне шест дни, а можеше да свърши за един.

Не повярвах на казаното. Той взе картата и ми показа разстоянието — 17 километра. Дори при най-бавно темпо заради качването и слизането пътят можеше да бъде из-вървян за шест часа.

— Толкова си обсебен от меча, че си забравил най-важното — трябва да стигнеш до него. С поглед, вперен в Сантяго, който оттук не се вижда, ти не забеляза, че минаваме по четири-пет пъти през някои места, но под различен ъгъл.

Сега, като ми го казваше, започнах да си давам сметка, че планината Ичашегуй — най-високата в района — ми беше ту отдясно, ту отляво. Макар че тогава бях забелязал това, не бях стигнал до единственото възможно заключение. А то е, че няколко пъти сме минали напред-на-зад.

— Единственото, което правех, бе да те водя по различни маршрути. Възползвах се от преправените в гората пътеки на контрабандисти. Но дори и така ти трябваше да се досетиш.

Това се случи, защото при теб го нямаше самото движение. Присъстваше единствено желанието да пристигнеш.

— Ами ако се бях досетил?

— Според практиките на РАМ прекосяването на Пиренеите трябва да ни отнеме седем дни и ние все някак щяхме да ги уплътним. Но поне щеше да се насладиш на планината по друг начин.

Бях толкова изумен, че за кратко забравих за студа и за градчето.

— Когато се пътува към някаква цел — каза Петрус, — е много важно да се обръща внимание на Пътя. Пътят винаги ни посочва най-добрия начин да стигнем до целта. Обогатява ни, докато се движим по него. Сравнявайки го със сексуалната връзка, бих казал, че любовната игра определя силата на оргазма. Всеки го знае.

Това важи, когато някой има цел в живота. Целта може да е по-добра или по-лоша в зависимост от пътя, който избираме, за да я достигнем, и начина, по който го изминаваме. Ето защо втората практика на РАМ е толкова важна — да отделим от всичко, което сме свикнали постоянно да ни е пред очите, тайните, които не успяваме да видим заради рутината.

И Петрус ми преподаде УПРАЖНЕНИЕТО ПО СКОРОСТ.

— В града, насред всичките ни ежедневни задължения, упражнението трябва да се прави за двайсет минути. Но тъй като се движим по Пътя на Сантяго, ще стигнем до града за един час.

Студът, за който бях забравил, се върна и аз отчаяно погледнах към Петрус, Но той не ми обърна внимание. Стана, взе раницата си и тръгнахме по ония двеста метра отчайващо бавно.