Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 15

Създателят и създанието

В продължение на шест дни вървяхме през Пиренеите. Изкачвахме планини и се спускахме по планини, а Петрус ме караше да правя упражнението на семенцето все когато Слънцето огряваше единствено най-високите върхове. На третия ден крайпътен знак от цимент, белязан с жълта боя, ни показа, че сме преминали границата и че от този момент нататък краката ни вече стъпват по испанска земя. Петрус постепенно започна да споделя по нещичко за личния си живот. Разбрах, че е италианец и че се занимава с индустриален дизайн. Запитах го дали не се тревожи за купищата неща, които му се е наложило да остави, за да води един поклонник, търсещ своя меч.

— Искам да ти обясня нещо — каза той. — Аз не те водя при меча ти. Единствено и само на теб се полага да го откриеш. Аз те водя по Пътя на Сантяго и те обучавам в практиките на РАМ. Как ти ще ги приложиш, за да намериш меча, си е твоя работа.

— Не отговори на въпроса ми.

— Докато пътуваш, ти всъщност преживяваш акта на прераждането. Изправен си пред съвсем нови ситуации, денят минава по-бавно и в повечето случаи не разбираш езика, който говорят хората. Точно като дете, което току-що е излязло от майчината утроба. И започваш да обръщаш по-голямо внимание на нещата около теб, защото от тях зависи собственото ти оцеляване. Ставаш по-достъпен за хората, защото те могат да ти помогнат в трудностите. И с голяма радост приемаш милостта на боговете, и най-малката, сякаш е нещо, което трябва да се помни цял живот.

Същевременно, както се случва с всичко ново, забелязваш само хубавото и животът ти е по-щастлив. Затова религиозните поклонения винаги са били един от най-обективните начини за постигане на просветление. Думата „грях“ на латински е ресиз и означава недъгав крак, който не е в състояние да извърви даден път. Начинът да се превъзмогне грехът е, като се върви все напред. Напред, приспособявайки се към новите ситуации и получавайки в замяна хилядите благословии, които животът щедро раздава на потърсилите ги.

Смяташ ли, че трябва да се тревожа за купищата проекти, които захвърлих, за да съм тук с теб?

Петрус се огледа и аз проследих погледа му. Нагоре в планината пасяха кози. Една от тях, по-дръзка от останалите, се бе покатерила на висока скала. Стоеше върху малка издатина на скалата и ме караше да се питам как се е качила там и как може да слезе. Но щом си го помислих, козата скочи и докосвайки невидими за очите ми места, се върна при стадото. Всичко наоколо излъчваше напрегнато спокойствие, спокойствието на свят, който още много има да расте и да създава и който знае, че за да постигне това, трябва да продължи да върви напред, все напред. Макар понякога големите земетресения и убийствените урагани да ме навеждаха на мисълта, че природата е жестока, разбрах, че те просто са трудностите на пътя. И природата се движеше в търсене на просветлението.