Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 13

И накрая, трябва да е път, който всеки да може да извърви. Както сега ти ще извървиш Пътя на Сантяго.

Цял следобед вървяхме. Едва когато слънцето започна да се скрива зад планините, Петрус реши да спрем отново. Около нас най-високите върхове на Пиренеите още блестяха под последните лъчи на деня.

Петрус помоли да разчистя малко пространство на земята и да коленича.

— Първата практика на РАМ е да се родиш отново. Ще трябва да я изпълняваш седем поредни дни и да се опиташ да преживееш по различен начин първия си контакт със света. Ти знаеш колко трудно е да захвърлиш всичко и да тръгнеш по Пътя на Сантяго в търсене на меча. Тази трудност обаче идва единствено от факта, че си прикован към миналото. Вече си преживявал провала и се страхуваш да не го преживееш отново; вече си постигнал нещо и се страхуваш да не го изгубиш. В същото време нещо по-силно от всичко това е взело превес — желанието да откриеш меча. И ти си решил да поемеш риска.

Казах, че е така, но и че все още се тревожа за нещата, които е споменал.

— Няма значение. Упражнението малко по малко ще те освободи от бремето, с което сам си се натоварил в живота.

И Петрус ми преподаде първата практика на РАМ — УПРАЖНЕНИЕТО НА СЕМЕНЦЕТО.

— А сега го направи за пръв път — каза Петрус. Наместих главата си между коленете, поех дълбоко въздух и започнах да се отпускам. Тялото ми с готовност се подчини — може би защото бяхме вървели прекалено много през деня и аз бях крайно изморен. Започнах да се вслушвам в звуците на земята, глухи, неясни. Лека полека започнах да се превръщам в семенце. Не мислех. Всичко бе тъмно, а аз бях заспал дълбоко в земята. Внезапно нещо помръдна. Беше част от мен, една мъничка частица, която искаше да се пробуди, която ми казваше, че трябва да изляза, защото „там горе“ има нещо. Аз смятах да спя, но тази част настояваше. Започна да движи пръстите ми, пръстите раздвижиха ръцете ми, но това не бяха ръце и пръсти. Беше малък кълн, който трябваше да надвие силата на земята и да се отправи към „нещото горе“. Усетих как тялото започна да следва движението на ръцете. Всяка секунда ми изглеждаше като вечност, но семенцето трябваше да се роди, да разбере какво е „там горе“. С голямо усилие главата, а после и тялото ми започнаха да се надигат. Всичко ставаше толкова бавно, че на мен ми се налагаше да се боря срещу силата, която ме натискаше надолу, към недрата на земята, където допреди малко бях спокоен и спях дълбок сън. Започнах обаче да вземам надмощие, да надвивам. Накрая пробих нещо и се изправих. Силата, която ме буташе надолу, внезапно спря да действа. Бях пробил земята и бях ограден от онова „нещо горе“.

УПРАЖНЕНИЕ НА СЕМЕНЦЕТО

Коленичи на земята. Седни на петите си и се наведи така, че главата ти да докосне коленете. Изпъни назад ръце. Така си като зародиш. Сега се отпусни и забрави всичко, което те напряга. Дишай спокойно и дълбоко. Постепенно ще разбереш, че си едно малко семенце, обгърнато от уюта на земята. Около теб всичко е топло и приятно. Внезапно един от пръстите ти помръдва. Кълнът не иска повече да е семенце, иска да поникне. Малко по малко започваш да движиш ръцете си. Тялото ти се надига, надига, докато накрая седнеш на петите си. Сега започваш да се изправяш. Бавно, бавно. Ти си на колене на земята. През цялото време си си представял, че си покълнало семенце, което лека полека си проправя път в пръстта.

Настъпва моментът, когато напълно трябва да се покажеш над земята. Ти бавно ставаш, като стъпваш с единия крак на земята, а после и с другия, надмогвайки липсата на равновесие така, както един кълн търси своя път. Докато не се изправиш. Представи си полето наоколо, слънцето, водата, вятъра и птиците. Ти си кълн, който започва да израства. Бавно вдигни ръце към небето. Изпъни се, протягай се още и още, сякаш искаш да хванеш огромното слънце, което блести над теб и ти дава сили, и те привлича. Тялото ти заяква, всичките ти мускули се напрягат, чувстваш как растеш, растеш, растеш и ставаш огромен. Напрежението нараства все повече и повече, докато стане болезнено, нетърпимо. Когато повече не можеш да издържаш, извикай и отвори очи.

Повтаряй упражнението седем поредни дни в един и същи час.