Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 7

Креслото обсебваше целия му съзнателен живот. Всичко останало — упражнения, вечеря, сън — му се струваше смътно и безинтересно.

Тренираше с още двайсетина като него в зала, далеч по-тясна от необходимото. Подобно на Корбел, другите също бяха измършавели и жилести, контрастиращи ярко с мургавите здравеняци, подбрани да ги пазят. По нареждане на водача на пазачите, всички подтичваха на място, защото не разполагаха с достатъчна площ, където да бягат, сетне се подреждаха за висок скок, правеха лицеви опори или клякаха.

След четиринайсет часа, прекарани неподвижно в креслото, Корбел обикновено се радваше на възможността да се разкърши. Подчиняваше се с лекота. Питаше се какво ли представлява палката, която всеки от пазачите бе затъкнал в кобур на кръста. Приличаха на полицейски палки. Може би това беше и предназначението им, но тогава защо накрая завършваха с дулоподобно отвърстие? Корбел реши, че ще е най-добре, ако не открие причината.

От време на време между отделните занятия се срещаше с Пирс. Пирс и хората, които обезпечаваха работата на обучаващите кресла, бяха от друг сой — добре охранени, в чудесна форма, може би съвсем леко над нормалното си тегло. Корбел ги определи като типични едновремешни американци.

От Пирс научи и за другите професии, които се предлагаха на съживените мъртъвци и препрограмираните престъпници. Земеделска работа — ръчно засяване на култури. Прислужници. Занаятчии. Все занимания, които не изискваха особен интелект. Но работното време! Мъртволедите трябваше да се трудят по четиринадесет часа на ден! В един пренаселен и задъхващ се свят.

Всъщност и неговото положение не беше различно. Четиринайсет часа за обучение, един час активна физическа подготовка и осем часа сън в помещение, натъпкано до тавана с обитатели.

— Работа по разписание, хранене по разписание, дори спане по разписание! Лакът до лакът всяка минута. Нещастни копелдаци — рече той на Пирс. — Що за живот е това?

— Така най-бързо ще върнат дълга си към Държавата. Бъди разумен, Корбел. Какво ще прави през свободното си време човек като теб? Ти нямаш никакъв социален живот. За да се научиш, ще трябва да гледаш другите. Много от предлаганите професии предвиждат съжителство с граждани.

— За да могат да попиват от господарите си, докато работят? Не, така не се учи. Това ще отнеме… ей Богу, ще изминат десетилетия.

— Трийсет години непрекъснат труд обикновено са достатъчни, за да си извоювате гражданството. Получавате право на работа, която ви гарантира достатъчен доход, с който да си закупите образователни инжекционни курсове и записи. Но затова пък нашите медицински достижения са колосални. Живеем много по-дълго, отколкото можеш да си представиш, Корбел.