Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 5

Ето че най-сетне бе останал насаме с мислите си.

Жив съм.

Само допреди час, подобно затваряне в себе си можеше да му струва живота. Пазеше го за този миг.

Успях!

Жив съм!

И съм млад! Това дори го нямаше в договора.

Но, спомни си неохотно той за нещо, което не можеше да остане вечно заровено, кой всъщност е жив? Някакво чудато съчетание? Криминален престъпник, рехабилитиран с помощта на биологични екстракти и техника за промиване на мозъка… ? Не. Джейбии Корбел е жив и здрав, макар и малко объркан.

На времето притежаваше една рядка способност — можеше да заспи където си иска и когато си поиска. Ала сега сънят не идваше. Втренчи поглед наоколо и се опита да разбере.

Три неща го изумяваха в това място.

Първото беше смрадта. По всичко личеше, че парфюмите и деодорантите също бяха отминал етап. Тялото на Пирс отдавна плачеше за баня. Също и това на новия, подобрен Корбел. Тук всичко миришеше.

Второто бяха койките за любовни упражнения, четири на брой, една над друга, два пъти по-широки от останалите и с дебели матраци. Без съмнение, двойните койки бяха за любене, а не за спане. Ала това, което шокираше Корбел бе, че са разположени на открито, дори без да бъдат прикрити със завеси.

Същото важеше и за тоалетните.

Как ще живее тук?

Корбел почеса замислено нос и подскочи, а сетне се прокле за това, че се е стреснал. Имаше голям, разплескан и леко безформен нос. Ала носът, който бе почесал машинално, докато мислеше, беше тесен и малък. Сигурно щеше да привикне с вонята и всичко останало, преди да свикне с този нов нос.

Най-сетне заспа.

Събудиха го по здрач. Над него се бе надвесил мълчаливо едър здравеняк, облечен в кафяв комбинезон. Дръпна го грубо за ръката и го поведе след себе си. Още преди да се събуди напълно, Корбел стоеше пред Пирс.

— Слушайте, тук никой ли не говори английски? — възкликна обидено той.

— Не — поклати глава контрольорът.

Пирс и пазачът настаниха Корбел в удобно кресло, пред широк извит екран. Поставиха му слушалки. Над главата му закачиха пластмасова банка с прозрачна течност. За нея прикачиха система, която завършваше с игла.

— Закуска?

Пирс не обърна внимание на подигравателния му тон.

— Ще ядеш веднъж на ден — след упражненията и часовете за обучение — той пъхна иглата в предмишницата на Корбел, а входното отвърстие покри с нещо, подобно на пяна.

Корбел проследи безизразно действията му. Дори и някога да се беше страхувал от игли, месеците на непоносими болки от нарастващите тумори го бяха променили. Иглата беше символ на облекчение от болката, поне за известно време.

— Учи се — рече му Пирс. — С тази ръчка се променя скоростта. Нагласили сме силата на звука според слуха ти. Можеш да повтаряш интересуващите те раздели само по веднъж. Не се безпокой за системата — и да искаш, не можеш да я извадиш.

— Исках да попитам за нещо, само че не си спомнях точната дума. Какво е това рамър?

— Пилот на звездолет.

Корбел втренчи изненадан поглед в контрольора.

— Шегуваш се.

— Не. Учи се — контрольорът включи екрана и излезе.