Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 6

2

Рамър беше пилот на звездолет.

Звездолетите бяха оборудвани с Бусардови рам-двигатели. Те улавяха междузвездния водород в нематериалните мрежи на електромагнитните сили, сгъстяваха го и го насочваха в пръстен от силово поле, където го изгаряха в термоядрен пламък. Теоретически, нямаше граница за скоростта на Бусардовите рам-двигатели. Звездолетите бяха невъобразимо мощни, невъобразимо сложни и невъобразимо скъпи.

За Корбел беше направо невероятно, че Държавата възнамерява да му повери подобно безценно съоръжение, притежаващо огромна мощ и маса. На човек, умрял преди двеста години! Дявол да го вземе, Корбел беше архитект, а не астронавт! Още по-голяма бе изненадата му, когато научи, че принципът на Бусардовия двигател бил разработен преди смъртта му. Беше наблюдавал по телевизията полетите на Аполо 11 и 13, и горе-долу с това беше приключил интересът му към космическите полети.

А сега животът му, без никакво съмнение, зависеше от кариерата на „рамър“. Дори само тази мисъл бе достатъчна, за да седи изцъклен по четиринайсет часа на ден в екрана, нахлузил слушалките. Страхуваше се да не го отхвърлят.

Не разбираше всичко, което трябваше да научи. И все пак го оставиха.

На втория ден в него започна да се пробужда интерес. На третия беше омагьосан. Понятия, които преди въобще не го вълнуваха — като теорията на относителността, магнетизма или абстрактната математика — сега възприемаше интуитивно. Беше направо чудо!

Престана да се пита защо Държавата бе спряла избора си тъкмо на Джеръм Корбел. Всичко постепенно заставаше на мястото си и придобиваше смисъл.

Полезният товар на звездолета беше минимален, а неговата функционална продължителност на живота далеч надхвърляше продължителността на човешкия живот. Значителна част от този полезен товар се заемаше от животоподдържащата система, предназначена за един човек. Останалото се заделяше за за биологичните сонди. Не можеше да става и дума за двучленен и по-голям екипаж.

Един порядъчен, лоялен гражданин едва ли би бил добър самотник. Пък и защо да изпращат порядъчен гражданин? Докато сеещият живот рам-звездолет се върне, времената ще са други. Дори самата Държава вероятно ще се е променила до неузнаваемост. Завърналият се рамър ще трябва да се адаптира към една почти чужда за него култура. Доколко този процес ще е успешен, предварително не би могъл да каже никой.

Защо тогава да не бъде избран някой, който вече се е сблъскал с подобен проблем? Някой, чиято култура е отмряла двеста години преди да започне космическото пътешествие.

Някой, който и без това дължи живота си на Държавата.

Обучението с РНК се оказа много ефективно. Корбел престана да се изненадва от безстрастно-повелителното отношение на Пирс и започна да гледа на себе си като на чужда собственост, програмирана за строго определена мисия.

И се учеше. Плъзгаше поглед по микропечатните текстове сякаш вече ги знаеше наизуст. Процесът на обучение беше стремителен. Постепенно Корбел се изпълваше с увереността, че в случай на нужда ще съумее да сглоби сеещия рам-звездолет с голи ръце, стига да разполага с необходимите части. През целия си живот беше обожавал чертежите, но до съвсем скоро абстрактната математика му се струваше далечна и непонятна. Теория на полето, монополярни полеви уравнения, верижен синтез. Как да се предвижда появата на гравитационни точкови източници… как да се определя местоположението им, да се използват, или избягват.