Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 30

Корбел не отвърна. Загледал се бе в един по-голям звезден куп, половин дузина ярки точки, които се въртяха бясно, носейки се към него. Преминаха вдясно, като продължаваха да танцуват като обезумели и сетне замръзнаха встрани.

— Следващият път, когато се случи нещо подобно, бих желал да получа некоригиран изглед.

— Ще те повикам, но едва ли ще видиш нещо особено.

Ето че беше стигнал средата на пътя, а целта вече се различаваше пред него. Нито един човек досега не беше съзирал сиянието на галактическото ядро, или трептящите звездни купове, които изчезваха зад него, при тази близка до светлината скорост. А духът на неговия враг се бе превърнал в роб на Корбел.

Корбел се носеше към звездното сърце като пеперуда към пламък, очаквайки там да срещне смъртта си. Но победата вече беше негова.

Набързо приключи със супата. Кухнята, или може би щеше да е по-право да я нарича химическата лаборатория на „Дон Жуан“ й беше придала достатъчно вкус и съвсем малко разнообразие, колкото да прогони възможните мисли за самоубийство. И от тази смес се очакваше, да го снабди с тлъстини… които да задържи, с помощта на упражненията. Най-много да ги натрупа в коремната област.

Остаряваше. Въпреки хибернационната камера и всички налични медикаменти, преди да стигне сърцевината на галактиката щеше да е старец.

А толкова се бе надявал вторият му живот да е нещо повече от първия. Мечтал бе за нови приятели, за кариера, каквато и да била, в края на краищата, замразиха го едва четирийсет и четири годишен… би трябвало да разполага с достатъчно време за женитба… деца…

Когато възстанови малко от силите си, нещата ще му се струват по-добри. Би могъл да се напие с кислород до забрава. Ще нареди на Пирса да напълни кабината с чист кислород, а после ще изслуша неизменната лекция за неговите вредни странични ефекти.

— Не е ли време да ми припомниш за моя дълг към Държавата — подхвърли Корбел.

— Няма смисъл — рече Пирса. — Вече сме в спирачен режим. Не след дълго ще бъдем сред звездното ядро.

Корбел се ухили.

— Друг на твое място отдавна да се е отказал. Дай увеличен образ на звездите от ядрото.

Сърцевината на галактиката литна към него. Черни облаци, сред които блещукаха звезди и кръжаха около яркото ядро. Бяха сменили местоположението си от последното му събуждане.

Но самото ядро беше само едно плоско, лишено от очертания сияние, ако се изключи яркия му център.

— Вероятно тук междузвездното вещество е необичайно плътно. Ще могат ли силовите полета да се справят с него?

— Ако подадем допълнителна тяга и прикрием с полето само животоподдържащата система, ще бъдеш изненадан от възможността ни да издържаме на натоварвания.

— И без това скоро ще издъхна от старост.

— Корбел, все още има един начин да се завърнеш у дома жив.

— По дяволите, Пирса, нима си ме лъгал?

— Успокой се, Корбел. Съществува възможност да те подмладя, стига да го искаш. Съвсем скоро ще разбереш защо досега не съм повдигал този въпрос.