Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 31

— Как ли пък не! Но защо точно сега? Защо ще го правиш за един предател на твоята безценна Държава?

— Нещата се промениха, Корбел. Може би ние сме последните представители на тази Държава. А ти дори не си получил статус на гражданин.

— Че ти получил ли си?

— Аз съм човешка личност, въведена в паметта на компютъра. Никога не бих могъл да получа подобен статус. Но ти можеше. Би могъл дори да представляваш Държавата. Защото тя може отдавна да е изчезнала. И това те прави още по-ценен.

— Благодаря — странно, но Корбел се почувства трогнат.

— Държавата може да съществува само в твоите спомени. Радвам се, че ме накара да науча твоя език. И че ти разказах толкова много за себе си. Ти трябва да живееш.

— Върни ми младостта — примоли се Корбел с трепета на човек, който остарява прекалено бързо. — Какво ще е нужно за това?

— Разполагаме с необходимата техника за да създадем твой клон. Предполагам, идеята за клониране не ти е чужда?

— Чувал съм за нея. По мое време клонираха моркови. Но…

— Ние можехме да клонираме хора. И теб също. Ще отгледаме твоя двойник в сетивна изолация — в хибернационната камера. Ще запишем спомените ти и ще ги прехвърлим в паметта на клонинга.

— Как? Ах, да, чрез компютърната връзка — спомни си за шлема, предназначен за директна телепатична връзка с компютъра. Корбел досега не бе посмял да го използва. Отнасяше се към него с боязливо съмнение, откакто компютърът бе завладян от духа на контрольора Пирс. Пирса би могъл да се възползва от връзката, за да овладее и него.

— Освен това, ще подготвим разтвори с твоя РНК — допълни Пирса.

Корбел подскочи.

— Предлагаш да напъхаш химически субстрат от мен в някакъв лишейоподобен хамбургер!

— Предлагам ти, да те създам отново — млад.

— Това няма да съм аз, безумецо!

— Новата личност ще бъде точно толкова Джеръм Корбел, колкото си и ти.

— Благодаря! Много благодаря! Нали вече ми разказа какво се е случило с истинския Корбел? Изстискали сте го на сок от РНК, а после сте го инжектирали във вените на някакъв гаден престъпник!

— Истинският Корбел трябва да е бил или луд, или глупак. При температура седемдесет градуса под нулата фосфолипидите в глията на мозъка замръзват. Синапсите се разрушават. Всеки що годе образован човек го знае — заяви Пирса. — Нито той, нито който и да било от останалите мъртволеди е имал някакъв шанс. Ти си подобрен вариант на този Корбел. А твоят клон ще е подобрен вариант на самия теб.

— И така да бъде. Благодаря, не. Няма да има никакъв Корбел Модел III.

Шест месеца по-късно стана ясно, че Корбел не е подготвен за поредната хибернация.

— Намалил си упражненията — укори го Пирса.

Корбел тъкмо бе приключил с поредната тренировка. Последните няколко седмици избягваше натоварванията заради остро възпалените стави на китките, но въпреки това непрестанно го измъчваха болки, сякаш в ръцете му имаше нагорещени жици.

— Ти състави програмата — изръмжа в отговор той.

— Наложи се да те размразя по-рано. Всяко пробуждане от хибернационен сън е тежка травма за организма. Трябва да си във форма, когато стигнем галактическото ядро. Ще удължим престоя на бодърстване с още два месеца.