Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 29

— Къде сме?

— Отвъд средата на пътя, движим се със странична тяга, за да извием обратно към галактическата плоскост. Всичко е според плана. Твоят план, не моят. А сега бих желал да те прегледам.

— По-късно. Направи ми супа. Ще я отнеса в Утробната — той пое към Кухнята, като подскачаше неуверено от отслабналата гравитация. Беше остарял доста повече от четирите години, които бе прекарал в бодърстване. След всяко събуждане, се налагаше да удължава периода на възстановяване. Чувстваше се слаб и ужасно гладен.

Супата си я биваше. Както винаги. Настани се в Утробната и плъзна поглед по контролните прибори. Някои от данните му се видяха застрашителни. Гама-лъчението досега да го беше изпържило, ако не бяха силовите полета, които го отразяваха встрани. Имаше и показатели, които му се струваха безсмислени. Пирса се беше оказал прав — рам-звездолетът не беше пригоден за подобни натоварвания и скорости твърде близки до тази на светлината. Нито пък инструментите и датчиците.

Ами сетивата на Пирса? Дали не летяха на сляпо?

— Дай ми пълна видимост — нареди той.

За изминалите няколко десетилетия звездната дъга беше станала по-отчетлива и ярка. Освен това, беше изгубила предишната си симетричност. От едната й страна звездите бяха скупчени нагъсто и блещукаха в бледо-синьо като диаманти в огърлицата на някоя императрица. От другата страна, обърната към междугалактическото пространство, дъгата тънеше в мрак. Всяка звезда бе заобиколена от характерен разноцветен пояс светлина. В централния диск от виолетови звезди (по-бледи от сините, но достатъчно ярки, за да те накарат да примижиш) се виждаше меко, белезникаво сияние: микровълновият фон на вселената, който при 30 над абсолютната нула бе станал видим, благодарение на огромната скорост на „Дон Жуан“.

Пламъкът на корабните двигатели беше придобил кърваво-червен оттенък и се разтваряше като ветрило към междугалактическото пространство. Пирса бе подал странична тяга за да измени курса обратно към галактическата плоскост.

— Дай ми коригиран изглед — нареди Корбел.

Сега вече Пирса подаде моделиран образ. От вселената, която възприемаше през сетивата на „Дон Жуан“, той екстраполира картина на същата тази вселена в покой и изрисува тази картина по стените на Утробната.

Галактиката беше несравнимо красива, водовъртеж от светлина, разпръсната на фона на вселената. Корбел впери поглед напред, към галактическото ядро. Виждаше го ясно, малко по-ярко от звездите около него, със замъглени очертания. Почувства разочарование. Очаквал бе, скупчените една до друга звезди да блестят в цялата гама от цветове. Не можеше да различи нито една отделна звезда, само мътновато сияние, събрано около една централна, по-светла част. Звездите зад него също бяха помътнели.

— Затруднявам се да създам с точност изгледа отзад — оплака се Пирса. — Светлината се премества драстично в червения сектор.

— А отпред?

— Гледката отпред също не съвпада с теоретичните очаквания. Предполагаше се, че ядрото ще е по-ясно оформено. Вероятно се е събрало огромно количество междузвездно вещество и то засенчва светлината. Но дори и така… нуждая се от повече информация.