Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 32

— Съгласен. Ненавиждам този проклет стъклен ковчег — Корбел се изтегна в плетения хамак. Коремчето му изпъкваше. Мускулите висяха безжизнено, лишени от гравитация, с която да се борят.

Нямаше с кого другиго да разговаря, а Пирса бе зареден с безбрежно търпение. Тъкмо да се унесе в дрямка и Пирса произнесе:

— Обмисли ли предложението ми, да си върнеш изгубената младост?

Корбел потрепери.

— Забрави тая работа — той побърза да се поправи: — Не говоря в буквалния смисъл. Дори да го изтриеш от паметта си, сигурно идеята ще ти хрумне отново след известно време.

— Да разбирам ли, че се отказваш от първата заповед? И какво имаш против идеята?

— Грозна е.

— Но при сегашните обстоятелства, на обратния път ти неминуемо ще умреш от старост. Ефектът на хибернационния сън няма да е достатъчен.

— Нямам желание да бъда изстискван на сок. Никога вече.

— Познаваш добре рециклиращата система на „Дон Жуан“. И нея ли намираш за грозна?

— Да, след като питаш.

— Но ядеш от храната и пиеш вода.

Корбел не отговори.

— Когато свърши ще си отново млад.

— Не, не. Няма да бъда — Корбел почти крещеше. — Ще бъда къс безжизнено месо, боклук, приготвен за рециклиране за да н-н-нахрани твоя проклет клонинг! Съмнявам се дори, че той ще е мое копие, след като го натъпчеш с твоите мисли през свързващия кабел!

— Мислиш единствено за себе си.

Мога да го накарам да млъкне, рече си Корбел. Когато поискам.

— Моя работа е какъв съм и за какво мисля.

— Единственият човек, зърнал с очите си галактическото ядро. Безценно същество — Пирса бе разполагал с достатъчно време и възможности за да усъвършенства сарказма си. — И какво смяташ да правиш след като осъществиш амбицията на своя живот? Може би ще ми наредиш да се саморазруша? Колосална погребална клада в твоя чест, атомен взрив, с който да известиш за себе си на извънземните?

Корбел се нахвърли гневно върху Пирса.

— Това ли те тревожи? Знаеш ли какво ще ти кажа? Когато приключим с обиколката на ядрото, защо да не спуснем няколко биологични сонди над подходящите планети? Ти поне ще стигнеш жив Земята. Докато земните кораби поемат обратно, водораслите вече ще са превърнали редуцираната атмосфера в богата на кислород среда. Можеш да отнесеш и мумията ми у дома, затворена в хибернационен саркофаг. Може да я поискат за музея.

— Не искаш отново да си млад?

— Това вече го обсъждахме.

— Добре. Би ли се преместил в Утробната? Искам да ти покажа нещо важно.

Заинтригуван и изпълнен с подозрения, Корбел пое нататък.

Пирса бе покрил стените на утробната с изображения. Виждаше се огромното и ярко галактическо ядро, същото, каквото го бе видял Корбел преди шест месеца — плоскоизмерно, блясъкът на слънцата замъглен от междузвездното вещество. Виждаше се също контрастно изображение на центъра на спиралната галактика Андромеда. Отдолу бе начертана диаграма — диск, прорязан от триъгълен къс до центъра. Корбел се намръщи, опитвайки се да си припомни къде я бе виждал преди.

Докато се настаняваше в креслото, Пирса заговори: