Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 27

С времето опозна Пирса не по-зле, отколкото собствената си жена — Мирабела. А опознавайки Пирса, започна да опознава и Държавата. В компютърната памет се съдържаха множество документи по гражданско устройство. Корбел ги прочете внимателно, възползвайки се от обясненията на Пирса.

Узна за две мълниеносни войни, които бяха унищожили близо половината свят. Сред пепелта от тези войни и пламъците на зараждащия се идеализъм беше възникнала Държавата — както твърдеше Пирса — и за кратко време бе станала всемогъща. Устройството й, пак според Пирса, наподобяваше добронамерен фашизъм, с белези, характерни за китайската и японска империи. Обществото бе строго разслоено на касти. Всеки гражданин бе обвързан с подчинение към тези над (и под) него, а неподчинението се наказваше с отнемане правото на живот.

Правителството строеше и контролираше всички енергоизточници. В началото тези източници били най-разнообразни — язовири, подводни генератори, геотермални станции — но сега останали само мощните атомни електростанции, подпомагани от слънчеви колектори, разположени по покривите и в пустинните области. Държавата владеела дори тях.

— Пирса, — запита го веднъж Корбел, — знаеш ли какво означава терминът „империя на водния монопол“?

— Не.

— Жалко. Преобладаващата част от ранните цивилизации са били именно империи с монопол върху водата. Египет, Древния Китай, ацтеките. Всяко правителство, което контролира напълно иригационните съоръжения, по своята същност е империя на водния монопол. Щом Държавата се е разпореждала с всички енергийни източници, следователно тя е контролирала и запасите от вода, нали? При население от дванайсет милиарда…

— Да, така е. Построихме язовири, променихме коритата на реките и дестилирахме деутерий за атомните електроцентрали. Ако Държавата бе спряла да си отдъхне дори за миг, половината свят щеше да умре от жажда.

Корбел произнесе замислено:

— Веднъж те попитах, дали според теб Държавата ще просъществува петдесетхиляди години.

— Не.

— А според мен би издържала седемдесет, дори стохиляди години. Защото, знаеш ли, тези империи на водния монопол не се разпадат. Могат да изгният отвътре до такава степен, че само лек външен тласък, например от варвари, да ги съкруши. Отделните социални слоеве постепенно губят връзка по между си и когато дойде време да се защитават, те не са в състояние да го правят. Но все пак, тласъкът отвън е необходим. Защото в империята на водния монопол революция не може да избухне.

— Това е доста самонадеяно твърдение.

— Така е. Чувал ли си за китайския принцип за управление на две провинции? Да речем, че има две провинции, А и Б, и в двете върлува глад. Преглеждаш сведенията за двете провинции. Ако от провинция А са постъпили съобщения за измами при събирането на данъка, или за бунтове, тогава конфискуваш цялата реколта на провинция А и я изпращаш в провинция Б. Ако докладите и от двете провинции са еднакви, тогава избираш напосоки. В резултат, провинция Б остава вярна завинаги, а провинция А е унищожена и вече няма защо да се безпокоиш за нея.