Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 10

Десет звезди, подредени в полукръг, очертаваха обратния път към Слънчевата система и Земята. Щеше да спечели от времето, прекарано при скорост близка до тази на светлината. Срещу триста години земно време, Корбел щеше да преживее само двеста години корабно. Дори и тях щеше да прекара в хибернационна камера.

В първия миг не обърна внимание на този факт. Но програмата за обучение са изграждаше на принципа на повторението. Мисълта избухна в съзнанието му едва когато бе поел към гимнастическата зала.

Триста години?

Триста години!

3

Навън беше вечер, макар и не съвсем. По-скоро късен следобед. Куполът, който обитаваше, беше ярко осветен, както винаги, макар светлината да бе недостатъчна, ако пожелаеше да чете. Прозорци нямаше.

Корбел трябваше отдавна да е заспал. Измъчваше го всеки миг, който прекарваше в пренаселената зала. Повечето от останалите обитатели спяха, само от двойните койки се носеха възбудени възклицания. Неколцина от съседите му лежаха с отворени очи. Двама разговаряха приглушено, но Корбел не знаеше езика им. Досега не бе срещнал никой, който да владее английски.

Ужасно му беше мъчно за неговия свят.

Първите няколко дни бяха най-тежки.

Постепенно престана да обръща внимание на вонята. Замислеше ли се за нея, струваше му се, че долавя уханието на милиарди човешки тела. С течение на времето вонята се сля с постоянната глъчка.

Единственото, което го подтискаше, бяха койките за любовни упражнения. Не можеше да не гледа натам, докато ги използваха. Дори когато отклоняваше поглед, продължаваше да слуша. Нищо не можеше да направи. На два пъти бе отказал на настойчивите жестове, с които го беше подканвала дребничка чернокоса девойка с хубаво, одухотворено лице. Да се люби на открито? Не би могъл.

Без койките можеше, но какво да прави с тоалетните на открито? Първият път, когато ги посети, не откъсна засрамен поглед от пода. Докато си вдигаше комбинезона забеляза, че някой от обитателите го гледат с любопитство. Може би се забавляваха от очевидното му неудобство, или пък имаше нещо друго. Така или иначе, никога нямаше да открие причината.

Корбел искаше да се върне в своя свят.

Тази идея беше лишена от всякаква логика. Неговият свят бе изчезнал отдавна и той също щеше да изчезне, ако не беше избрал пътя към хранилището. Ала логиката тук не помагаше. Искаше да се върне у дома. У дома, при Мирабела. У дома — където и да било — в Рим, Сан Франциско, Канзас сити, Бразилия — живял бе на всичките тези места и колкото и да бяха различни, чувстваше ги като свой дом. Корбел можеше да се почувства у дома навсякъде, но не и тук. Никога нямаше да му е уютно в този свят.