Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 11

А сега искаха да му отнемат и него. Да му вземат и малкото, което бе видял — тесните стаи с ниски тавани, натъпкани до горе с обитатели, робския труд — всичко това ще е изчезнало отдавна, когато се завърне от звездите.

Корбел легна по корем и зарови лице във възглавницата. Ако не заспи тази нощ, утре ще е съвсем изтощен. Досега не бяха го подлагали на изпит. Все още не, но скоро…

Той се унесе.

Събуди се внезапно, седна и се опита да си припомни неясната мисъл, която не му даваше покой.

Разбира се.

Защо досега не съм си задавал този въпрос? Какво всъщност представляват биологичните контейнерни сонди?

И най-вече — за какво служат?

Странно наистина, защо досега това не беше му направило впечатление.

Всъщност, имаше известна представа какво представляват — масивни, тежки цилиндри, прикрепени към корпуса на кораба. Общо десет на брой, всеки един тежащ почти толкова, колкото животоподдържащата система на звездолета. Знаеше наизуст теглото и масата им. Познаваше фиксиращия механизъм, чрез който бяха закрепени за корпуса и би могъл да отремонтира този механизъм при различни рискови ситуации. Смътно си спомняше къде отиваха сондите след спускането им, почти беше на върха на езика му… което означаваше, че вече го е научил от РНК-инжекциите, но не го е видял в инструкциите.

Ала нямаше никаква представа за какво са предназначени самите сонди.

Същото беше и с кораба. Едва сега го осъзна. Знаеше всичко, което би трябвало да научи за рам-звездолета, но нямаше понятие от устройството на другите модели междупланетни космически кораби и совалки от типа земя-орбита. Известно му бе, че ще бъде изстрелян от линеен ускорител на Луната. Познаваше устройството на ускорителя — дори можеше да си го представи — триста и петдесет километров коридор от пръстени, подредени в права линия на дъното на лунно море от прах. Запознат бе с инструкцията, в случай че възникнат непредвидени пречки по време на изстрелването. И това бе всичко, което знаеше за Луната, за лунните инсталации, за завладяването на спътника — ако се изключеха спомените му от преди двеста години.

Какво ставаше там горе? През двете седмици откакто се бе появил (пробудил? превъплътил?) беше видял само четири стаи, две площадки, мярнал бе за миг градския пейзаж от главозамайваща височина и бе разговарял с един единствен човек, който нямаше желание да му разкрива каквото и да било. Какво се бе случило през тези двеста години?

Да вземе за пример тези мъже и жени, които спяха около него. Кои бяха те? Какво правеха тук? Не знаеше дори дали са били били замразени като него, или причината за пребиваването им на това място е друга. Във всеки случай не изглеждаха притеснени от условията на живот.

Корбел бе участвал в строежа на най-различни постройки по целия свят, но никога не бе заминавал неподготвен. Изучавал бе езика и обичая, преди да поеме към поредната страна. Но сега нямаше на какво да се опре, откъде да започне. Чувстваше се изгубен.