Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 12

О, да можеше поне да си поговори с някого!

Поглъщаше знания с невероятна скорост, пред него се разкриваха простори, за които дори не беше сънувал. И все пак, тези познания имаха ясно очертана граница. Държавата го учеше само на онова, от което той се нуждаеше. Всяко късче информация бе пряко свързано с бъдещата му професия.

Рамър.

Едва сега виждаше логиката. Щеше да отсъства няколко столетия. Какъв смисъл да го запознават със съвременните технологии, обичаи, политика? Отново ще се изправи пред същите проблеми, когато се върне — ако се върне… да, между другото, откъде му бе хрумнало да нарича Държава управляващата сила? Защо мислеше за нея, като за нещо всемогъщо? Не знаеше нищо нито за силата, нито за границите й.

Причината трябва да е в РНК-обучението. Заедно с учебната информация са наблъскали подсъзнанието му с убеждения, иначе откъде ще се вземат?

При тази мисъл кожата му настръхна. Променяха го без дори да знае!

Разбира се, как иначе Държавата би му поверила сеещ рам-звездолет? Вливаха му патриотизъм направо през иглата.

Беше изгубил своя народ. Изгубил бе и своя света. Скоро щеше да изгуби и този свят. Ако можеше да се вярва на Пирс, беше губил и себе си — четири пъти. Живееше в тяло на престъпник и дори бе четвъртият му пореден обитател. А проклетият труп на Корбел сигурно отдавна се е превърнал във фосфати. Но най-страшното беше, че с всяка капка от вливания в него разтвор губеше предишната си вяра, забравяше възгледите си и се превръщаше в нещо чуждо и непознато, наречено рамър.

Нищо в обкръжаващия го свят не беше негово.

Няколко дни Пирс не се вясваше никакъв. Толкова по-добре. Корбел почти залиташе от изтощение. Нахвърляше се прегладнял на вечерята. Връщаше се в спалното помещение, свиваше се на койката и потъваше в сън.

Един ден, докато поглъщаше поредния поток знания, Корбел вдигна глава и забеляза, че Пирс го изучава внимателно. Корбел притвори очи, отърси се от куп информация относно маневрените двигатели — захранвани с плазма от бордовата термоядрена станция, която поддържаше и аварийното енергозахранване и запита:

— Пирс, какво е това биологична контейнерна сонда?

— Мислех, че вече са те запознали с тях. Нали знаеш, какво трябва да направиш със сондите?

— Запознах се с процедурата по освобождаването им преди два дни. Влизам в спирачен режим, когато наближа определената система, изключвам силовите полета, освобождавам сондата и ускорявам отново.

— Не трябва ли да ги насочваш?

— Не. Предполагам, че са самонасочващи се. Но трябва да ги освободя под определена прагова скорост, иначе ще напуснат звездната система.

— Изумително. Значи всичко останало сондите ще свършат сами — Пирс поклати глава. — Направо да не повярваш. Добре, Корбел, след това сондата се ориентира към някоя планета, с близки до земните характеристики и редуцирана атмосфера. В този район на галактиката, планетите от този тип са три пъти повече от онези с кислородно-азотна атмосфера. Вероятно това съотношение се запазва същото и в други части на космоса, както би могъл да откриеш, ако доживееш до тогава.