Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 17

— Тъй ли? — разведри се Магда. — Просто е нужно известно време да… спаднеш… нали знаеш. Пък имах и мастит.

Джуд и Шарън примижаха. Защо Самодоволните женени винаги го правят? Защо? Най-непринудено се впускат в разкази за цепвания, шевове, преливания на кръв, отрови и Бог знае още какво, сякаш подхващат лек и развлекателен светски разговор.

— Затова — продължи Магда, като се наслаждаваше на виното и се усмихваше лъчезарно на приятелките ми като току-що освободен затворник — Уони ми каза да пъхна няколко зелеви листа в сутиена си, става дума за зимно зеле, и след около пет часа бучката е изтеглена. Разбира се, цялата работа е доста мърлява заради потта, млякото и гнойта. А и Джереми наистина се ядосваше, че трябва да ляга при жена, кървяща отдолу и със сутиен, пълен с прогизнали зелеви листа, но вече се чувствам много по-добре! Използвах цяла огромна зелка! Настъпи гробна тишина. Огледах тревожно компанията, но Джуд сякаш изведнъж се развесели и надникна надолу към фланелката си „Дона Каран“, която предизвикателно разкриваше изглед към пъпа и съвършено гладкия й плосък корем, а Шарън намести сутиена си „Уъндърбра“.

— Както и да е. Стига сме говорили за мен. Как вървят нещата при вас? — продължи Магда, сякаш бе прочела една от книгите, рекламирани по вестниците, с картинка на петдесетинагодишен мъж и заглавие: „Убягва ли ви воденето на добър разговор?“ — Как е Марк?

— Страшно сладък е — щастливо отвърнах аз. — Кара ме да се чувствам толкова… — Джуд и Шарън се спогледаха. Осъзнах, че вероятно звуча прекалено самодоволно. — Единственото лошо е… — смених тактиката.

— Кое? — запита Джуд и се наклони напред.

— Вероятно не е толкова важно. Но тази вечер ми се обади и каза, че се е запознал с Ребека.

— КАКВООО? — избухна Шарън. — Как смее? Къде?

— На някакъв купон снощи.

— Какво е търсил снощи на купон? — крясна Джуд. — С Ребека и без теб?

Ура! Изведнъж се почувствах като в доброто старо време. Внимателно направихме дисекция на целия телефонен разговор, на предизвиканите от него чувства и на възможната значимост на факта, че Марк вероятно беше дошъл у нас направо от купона, а беше обелил зъб за него и за Ребека цели двайсет и четири часа по-късно.

— Това е Споменавит — отсече Джуд.

— Какво, какво? — запита Магда.

— Е, не знаеш ли, когато някой непрекъснато споменава нечие име, без това изобщо да се налага: „Ребека каза това“, „Ребека има същата кола“.

Магда притихна. Знаех точно защо. Миналата година непрекъснато ми повтаряше как подозира, че нещо става с Джереми. В крайна сметка се разбра, че той върти любов с някакво момиче от Сити. Поднесох й цигара.

— Знам точно какво имаш предвид — отсече тя, сложи я в устата си и ми кимна. — И откъде накъде винаги той идва у вас? Мислех, че разполага с огромно имение в Холанд Парк.

— Да, ама, изглежда, предпочита да…

— Хммм — намеси се Джуд. — Чела ли си „Отвъд взаимната зависимост с мъж, който не може да се обвързва“?

— Не.

Ела у нас, като си тръгнем. Ще ти я покажа.

— Магда погледна Джуд като Прасчо, който се надява, че ще го поканят на разходка с Мечо Пух и Тигър.