Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 15
Хелън Филдинг
— Аз ли? О, да, да. Знаеш, че скоро кокичетата ще подадат своите бели, бели главички. Значи при теб всичко е наред? След още няколко минути от този безумен, въртящ се в кръг разговор, направих пробив.
— Как е мама?
— А! Ами, тя… тя… ааа…
Настъпи дълга, мъчителна пауза.
— Отива в Кения. С Уна.
Най-лошото е, че миналия път историята с португалския туроператор Хулио започна след нейно пътуване с Уна.
— А ти ще ходиш ли?
— Не, не — избоботи татко. — Нямам желание да хвана рак на кожата от стоене на слънце в някакъв отвратителен анклав, докато пия пиня колада и гледам как голи до кръста танцьорки се предлагат на похотливи старци пред бюфета за закуска.
— А тя покани ли те?
— А! Всъщност не. Майка ти винаги е готова да доказва, че е самостоятелна личност, че нашите пари са нейни пари и че й е позволено свободно да открива света и собствената си личност, както й отърва.
— Е, ако се ограничи само до тези две неща, лошо няма — казах аз. — Тя те обича, татко. Разбра го… — едва не изтърсих „миналия път“, но го поправих на: — по Коледа. Тя просто има нужда от разнообразие.
— Знам, Бриджет, но има и още нещо. Нещо напълно ужасно. Можеш ли да почакаш?
Погледнах часовника. Вече трябваше да съм в „192“, а още не бях предупредила Джуд и Шарън, че и Магда ще дойде. И в най-добрите времена е деликатно да събираш приятелки от двете страни на брачната бариера, а Магда на всичкото отгоре току-що беше родила. Опасявах се, че това ще се отрази зле на душевното равновесие на Джуд.
— Извинявай, трябваше да затворя вратата. — Татко се беше върнал. — Та — продължи заговорнически той — днес през деня подслушах майка ти, докато говореше по телефона. Май беше с някакъв хотел в Кения. И тя каза, тя каза…
— Всичко е наред, всичко е наред. Какво каза?
— Тя каза: „Не искаме близнаци и не искаме нищо под метър и петдесет. Идваме да се забавляваме.“ Велики Боже!
— Мисълта ми е… — клетият татко направо хлипаше — трябва ли да стоя със скръстени ръце и да разрешавам собствената ми съпруга да си поръчва жиголо, който да я чака при пристигането й?
За миг се обърках. Как да съветваш роден баща относно жиголните навици на родна майка, не беше описано в нито една от книгите ми за самопомощ.
Най-сетне се впуснах да помагам на татко да възстанови самочувствието си, като му препоръчах период на спокойно обмисляне, преди да обсъди нещата с мама сутринта — съвет, който прекрасно разбирах, че самата аз никога не бих могла да изпълня. Вече бях отвъд всяко закъснение. Обясних на татко, че Джуд е в криза.
— Тръгвай, тръгвай! Ще поговорим, когато имаш време. Не се тревожи! — прекалено весело изрече той. — Най-добре ще е да ида в градината, докато дъждът не е завалял отново. — Гласът му звучеше странно дрезгаво.
— Татко — отбелязах аз, — девет часът вечерта е. Насред зима сме.
— А, вярно. Много хубаво. Тогава май ще да пийна едно уиски.
Надявам се да е добре.
59,9 кг (ааах! Ама може да се дължи и на винения мях в мен), цигари 1 (мн. д.), работи 1, апартаменти 1, гаджета 1 (поддържам добра форма).
