Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 16

5 ч. сутринта. Няма да близна алкохол, докато съм жива.

5,15 ч. сутринта. Вечерта тревожно се възвръща в паметта ми на талази.

След задъхан спринт в дъжда пристигнах в „192“ и открих, че Магда, слава Богу, още не е дошла, а Джуд вече е в истерия, позволявайки на мисленето си лавинообразно да предвижда неизмерими беди от дребни инциденти — нещо, срещу което изрично ни предупреждава: „Не се впрягайте за дреболии.“

— Никога няма да имам деца — редеше монолога си тя, втренчена право пред себе си. — Аз съм обезценена стока. Онзи човек твърди, че жените над трийсет са просто пулсиращи ходещи яйчници.

— О, за Бога! — изсумтя Шарън и посегна към бутилката шардоне. — Не си ли чела „Самобичуване“? Това си е чисто неморално внушение, удар по жените, пропаганда на средната класа, целяща да поддържа жените в положение на роби. Дано оплешивее, дано.

— Но как сега ще се запозная с нов мъж, откъде време да започна връзка и да го убедя, че иска да има деца? Защото те никога не искат деца, преди да им се родят.

Ще ми се Джуд да не говори за биологични часовници на обществени места. Човек си се тревожи за тези неща насаме, а пред хората се мъчи да се прави, че този унизителен проблем не съществува. Да го повдигнеш насред „192“, само кара човека да изпадне в паника и да се почувства като ходещо клише.

За щастие Шарън се раздърдори.

— Прекалено много жени губят младостта си, като раждат деца в двайсетте, трийсетте и началото на четирийсетте си години, когато би трябвало да се съсредоточат върху кариерата си. Вземете пример от онази жена в Бразилия, дето родила на шейсет.

— Ура! — извиках аз. — Никой вече не иска да има деца, това се превръща в нещо, което се каниш да направиш след две-три години!

— Да-да — мрачно откликна Джуд. — Магда каза, че дори след като се оженили с Джереми, всеки път, като споменавала деца, той ставал особен и заявявал, че прекалено сериозно подхожда към живота.

— Какво, дори след сватбата? — не повярва Шарън.

— Да — отсече Джуд, взе си чантата и забързано се отправи към тоалетната.

— Имам страхотна идея за рождения ден на Джуд — рече Шарън. — Защо не й подарим една замразена нейна яйцеклетка?

— Шшт — изкисках се аз. — Няма ли да е малко трудничко да я изненадаме с такъв подарък?

Точно тогава пристигна Магда, което беше пренеприятно, тъй като: а) още не бях предупредила момичетата и б) изживях шока на живота си, тъй като не бях я виждала след раждането на третото й бебе и коремът й още не беше се прибрал. Носеше златна риза и кадифена панделка през челото в крещящ контраст с градските защитни и спортни облекла на останалите присъстващи.

Тъкмо сипвах на Магда чаша шардоне, когато се върна Джуд, премести многозначителен поглед от корема на Магда към мен и ме стрелна гадно с очи.

— Здрасти, Магда — кисело рече тя. — Кога се очаква събитието?

— Родих я преди пет седмици — отвърна Магда и брадичката й затрепера.

Знаех си, че не бива да събирам различни видове приятелки.

— Толкова ли съм дебела? — прошепна ми Магда, сякаш Джуд и Шарън бяха врагът.

— Не, изглеждаш страхотно — утеших я аз. — Направо сияеш.