Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 18

— Вероятно просто гледа да се отърве от пазаруването и разтребването — решително заяви тя. — Никога не съм срещала мъж, който тайно да не мечтае да се грижат за него както майка му се е грижила за баща му, независимо колко самостоятелен изглежда.

— Именно — изсъска Шарън, при което Магда светна от гордост.

За жалост нещата веднага се върнаха на факта, че американецът на Джуд не беше отговорил на обаждането й и Магда веднага оцапа метеното.

— Честно, Джуд! — рече тя. — Не разбирам как можеш да се справиш със срива на рублата така, че да спечелиш бурните овации на дилърите от банката, а веднага след това да изпаднеш в такова състояние заради някакъв смотаняк.

— Слушай, Маг, работата е в това — заобяснявах аз, опитвайки се да закърпя положението, — че е много по-лесно да се справиш с рублата, отколкото с един мъж. Поведението на рублата се подчинява на точни и ясни правила.

— Мисля, че трябва да изчакаш няколко дни — замислено рече Шарън. — Опитай се да не мислиш единствено за това и когато най-сетне се обади, бъди небрежна, много заета и му кажи, че нямаш време за разговори.

— Чакай малко — прекъсна я Магда. — Ако искаш да говориш с него, какъв е смисълът да чакаш три дни и после да му кажеш, че нямаш време да говориш с него? Защо не му се обадиш ти?

Джуд и Шарън зяпнаха, неможещи да повярват на предложеното от откачената Самодоволна женена. Всички знаят, че Анджелика Хюстън никога, ама никога не се обажда на Джак Никълсън и че мъжете не понасят да не бъдат преследвачи.

Работата вървеше от зле по-зле, Магда обясняваше разпалено как, когато Джуд срещне подходящия мъж, всичко ще стане от само себе си, „както лист пада от дърво“. В десет и половина Магда скочи и каза:

— Трябва да тръгвам! Джереми ще се прибере в единайсет!

— За чий дявол трябваше да каниш Магда? — изсъска Джуд в момента, в който тя се отдалечи достатъчно, за да не ни чуе.

— Беше самотна — тромаво смотолевих аз.

— Да, точно така. Защото се е наложило да прекара два часа без свидния си Джереми — отбеляза Шарън.

— Не може хем така, хем така. — Не може да е Семейна Самодоволна женена и да стене защо не е от Градското семейство на единаците — отсече Джуд.

— Честно ви казвам, ако това момиче го хвърлят в джунглата на съвременния свят на срещите с мъже, ще го изядат живо — промърмори Шарън.

— ТРЕВОГА, ТРЕВОГА, РЕБЕКА, ТРЕВОГА — зави като сирена Джуд.

Проследихме погледа й през прозореца, където спираше градски джип „Мицубиши“, съдържащ Ребека — с една ръка на кормилото, а с другата притиснала телефон до ухото си.

Ребека извъртя навън дългите си крака, изви с досада очи към някого, проявил нахалството да минава наблизо, когато тя говори по телефона, пресече улицата, без да обръща внимание на колите, тъй че принуди шофьорите да натискат рязко спирачки, направи малък пирует, сякаш да каже: „Я се разкарвайте всички, това е мое собствено пространство“, блъсна се в бездомна жена с пазарска количка, но не й обърна и нула внимание.

Нахлу в бара, отмятайки дългата си коса от лицето така, че веднага да падне пак като мека блестяща завеса.