Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 13

— Бриджет! Така. Ти си боклук, но отърва кожата. Горе са го харесали. Харесали. Харесали. Имаме предложение. Мисля за момиче на повикване, мисля за Гладиатор, мисля да смачкам фасона на някой депутат. Мисля за Крис Сърл, който среща Джери Спрингър, който среща Аника Райс, която среща Зоуи Бол, която среща Майк Смит в предаването „Късна, късна закуска“.

— Какво? — възнегодувах аз.

Оказа се, че са замислили някаква долнопробна схема, в която всяка седмица аз трябва да опитвам различни професии и да се провалям в съответния костюм. Естествено, казах му, че съм сериозна журналистка и професионалистка и дори през ум не ми минава да проституирам по този начин, в резултат на което той се вкисна до крайност и заяви, че ще се замисли сериозно за приноса ми към програмата, ако въобще има такъв.

8 ч. вечерта. Крайно тъп ден в службата. Ричард Финч се опита да ми нареди да се появя в предаването по минимални шортички до увеличена снимка на Фърги в гимнастическо трико. Опитах се да бъда много печеливша по въпроса, като заявих, че съм силно поласкана, но мисля, че ще стане по-добре с истинска манекенка, когато влезе секс-богът Мат от художествения отдел със снимката в ръка и каза:

— Искаш ли да оградим целулита й с въртящ се кръг?

— Да, да, стига да можете да го направите и на снимката на Фърги.

Това преля чашата. Повече не можах да изтърпя. Тръснах на Ричард, че в условията на договора ми не е включено да бъда унижавана на екрана и няма да го направя за нищо на света.

Прибрах се късно изтощена, за да заваря майстор Гари още там, а къщата потънала в изгорял препечен хляб под скарата, мръсни съдове и броеве на „Рибарска поща“ и „Истинският рибар“, разхвърляни навсякъде.

— Какво ще кажеш? — рече Гари и гордо кимна към творението си.

— Страхотни са! Страхотни! — възхитих се аз, но усетих, че устата ми се свива в особена форма. — Има само един малък проблем. Смяташ ли, че ще можеш да сложиш пироните така, че лавиците да са хоризонтални и на едно ниво?

Лавиците на практика бяха подредени по някакъв шантав, асиметричен начин, като пироните им бяха забити къде ли не и на различно равнище.

— А, да, разбираш ли, проблемът е в електрическия ти кабел, защото, ако пробия стената тук, ще го прекъсна — започна Гари, но в този миг иззвъня телефонът.

— Ало?

— Здрасти, военният щаб по срещите ли е? — Беше Марк от мобифона си.

— Единственото, което мога да направя, е да ги извадя и да разбия стената — продължи Гари.

— Има ли някой при теб? — изпращя Марк през шума на уличното движение.

— Не, само… — Щях да кажа майсторът, но не исках да обиждам Гари, тъй че го промених на: — Гари, един познат на Магда.

— И какво прави там?

— Естествено, ще ти трябва нов кабел — продължи Гари.

— Слушай, в колата съм. Искаш ли тази вечер да излезем на вечеря с Джайлс?

— Обещах на момичетата да се видим.

— Олеле, майко. Предполагам, че ще бъда разчленен, изкормен и щателно анализиран.