Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 11
Хелън Филдинг
— Не — отсече той и запрескача по програмите от мач на мач. Гледах го като омагьосана.
— Искаш ли да правиш секс с Шарън?
— Моля?
— Искаш ли да правиш секс с Шарън и Джуд?
— Ще бъда очарован! Поотделно или едновременно? Като се опитвах да не обръщам внимание на покровителствения му тон, продължих.
— Когато се запозна с Шарън след Коледа, прииска ли ти се да спиш с нея?
— Ами… Работата е там, че спях с теб, разбираш ли?
— Но не ти ли е минавало през ум?
— А, разбира се, минавало ми е през ум.
— Какво? — избухнах аз.
— Тя е много привлекателно момиче. Би било странно, ако беше обратното. — Ухили се сатанински.
— А Джуд? — с негодувание продължих аз. — Да спиш с Джуд? Това минавало ли ти е през ум?
— Е, от време на време, мимолетно, предполагам, че да. Това е в човешката природа, нали?
— Човешката природа? На мен никога не ми е хрумвало да спя с Джайлс или Найджъл от службата ти.
— Не — измърмори той. — И съм сигурен, че и на някой друг не му е хрумвало. Трагедия. С изключение може би на Хосе от деловодството.
Точно когато раздигнахме масата и започнахме да се гушкаме на килима, телефонът звънна отново.
— Остави го — каза Марк. — Моля те, в името на Бога и всичките му херувими, серафими, светци, архангели, облакооформители и фризьори на брадата Му, остави го.
Телефонният секретар вече щракаше. Марк удари глава в пода, а в стаята забуча мъжки глас.
— Ъъъ, здрасти. Обажда се Джайлс Бенуик, приятел на Марк. Дали не е там? Просто… — Внезапно гласът му се прекърши. — Просто жена ми изведнъж ми заяви, че иска да се разделим и…
— Велики Боже — скочи Марк и грабна слушалката. На лицето му се изписа дива паника. — Джайлс. Боже. Успокой се… ъм… аа… ъм, Джайлс, мисля, че ще е най-добре да поговориш с Бриджет.
Ммм. Не познавам Джайлс, но мисля, че съветът ми беше доста добър. Успях да го успокоя и да го насоча към една-две полезни книги. След това сладко се изчукахме с Марк и се почувствах мн. уютно защитена, легнала на гърдите му, а всички теории бяха започнали да ми се струват несъществени.
— Аз обезценена ли съм? — запитах сънливо и се наведох да духна свещта.
— Обезумяла ли? Не, миличка — отвърна той и окуражително ме потупа по дупето. — Може би малко странна, но не и обезумяла.
2. СРЕД ВИЛНЕЕЩИ МЕДУЗИ
59,25 кг, цигари, изпушени пред Марк, 0 (мн. д.), цигари, изпушени скришом, 7, цигари неизпушени 47 [Т. е. почти изпушени, но след размисъл изгасени, тъй че умишлено не съм изпушила тези 47. Следователно броят не представлява неизпушените цигари в цял свят (би било нелепо).] (мн. д.)
8 ч. сутринта. В апартамента. Марк отиде да се преоблече преди работа, тъй че мога да изпуша една, да израсна вътрешно и да развия печеливш манталитет в подготовка за срещата с уволнението. Ясно — това, към което се стремя, е да си създам чувство за спокойствие, уравновесеност и… Ааах! Звънецът.
8,30 ч. сутринта. Беше Магдиният майстор Гари. Майната му, майната му, връх на всички майни. Забравих, че щеше да идва.
— А! Супер! Ало! Не можете ли да наминете след десет минути? В момента съм заета — изгуках аз и се сгърчих в нощницата. С какво бих могла да съм заета? Със секс? Със суфле? С правене на ваза на грънчарско колело, която в никакъв случай не трябва да се остави, за да не засъхне недовършена?
