Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 10

Вдигнах слушалката, а Марк се цапна по челото. Лошото е, че Джуд и Шарън са били мили с мен години наред, преди дори да съм виждала Марк, тъй че очевидно не беше редно сега да не вдигам телефона.

— Здрасти, Джуд.

Джуд беше ходила в гимнастическата зала, където се беше занимавала предимно с четенето на някаква статия, наричаща жените над трийсет „обезценена стока“.

— Оня тип твърди, че момичетата, които не са искали да излизат с него в двайсетте си години, сега са му навити, само че той не ги иска — тъжно заяви тя. — Пише, че били вманиачени на тема брак и бебета и затова правилото му по отношение на момичетата било: „Нищо над двайсет и пет.“

— Я стига! — засмях се безгрижно аз, докато се опитвах да преодолея пулсиращата неувереност в стомаха си. — Това са пълни глупости. Никой не те смята за обезценена стока. Мисли за ония търговски банкери, които се скъсаха да те търсят. Какво ще кажеш за Стейси и Джони?

— Хъх — откликна Джуд, макар че започваше да звучи по-весело. — Снощи излязох с Джони и приятелите му от „Креди Сюис“. Някой разказа виц за човек, който пил толкова много в индийски ресторант, че изпаднал в кома, а Джони прие нещата така буквално, че възкликна: „Божичко! Какъв ужас! Познавам човек, който ядеше толкова много индийска храна, че пипна язва!“

Смееше се. Кризата очевидно беше отминала. Разбирате ли, на нея й няма нищо, просто от време на време я хваща параноята. Побърборихме още малко и когато увереността й твърдо се възцари отново на трона си, аз се върнах на масата при Марк, за да открия, че спагетите не бяха станали, както ги планирах, а плуваха в някаква белезникава течност.

— Харесва ми — ободри ме Марк. — Обичам конци, обичам мляко. Мммм.

— Няма ли да е по-добре да се обадим за пица? — смънках аз, чувстваща се неудачница и обезценена стока.

Поръчахме пици и ги изядохме пред огъня. Марк ми разказа за индонезийците. Аз слушах внимателно, давах му мнения и съвети, които той намери крайно интересни и „свежи“, а аз му разправих за гадния предстоящ разговор за уволнение с Ричард Финч. Даде ми много хубави съвети как да разбера какво всъщност искам да постигна от разговора и да внуша на Ричард какво да прави, вместо да мисли да ме уволнява. Както му обясних, беше нещо като манталитета „каквото и да стане — печеля“, препоръчан в „Седемте навика на високо ефективните хора“, когато телефонът пак зазвъня.

— Остави го — рече Марк.

— Бриджет. Джуд е. Вдигни слушалката. Май пак сбърках. Току-що се обадих на Стейси, оставих съобщение, а той не се обажда.

Вдигнах слушалката.

— Може да го няма.

— Също като ума ти — обади се Марк.

— Млъкни — изсъсках аз, докато Джуд ми развиваше сценария. — Виж, сигурна съм, че ще се обади утре. Но ако не се обади, се връщаме на един от етапите на срещите от „Марс и Венера“. Дърпа се като ластик и трябва да му позволя да усети привличането, за да отскочи обратно.

Когато свърших, Марк гледаше футбол.

— Ластици и печеливши марсианци — ухили се той. — Тук прилича на военен щаб в земята на хотентотите.

— А ти не разговаряш ли с приятелите си по емоционални въпроси?