Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 8

— Бриджет… — Ричард Финч. — Искам те утре в девет сутринта в кабинета ми. Преди оперативката. И имам предвид девет сутринта, а не девет вечерта. Сутрин. Дневна светлина. Не знам как по-ясно да ти го обясня. Само гледай да си там.

Звучеше наистина вкиснат. Надявам се да не открия, че е невъзможно да имам едновременно хубав апартамент, хубава работа и хубаво гадже. Толкова по-добре, ще кажа на Ричард Финч какво мисля за журналистическия интегритет. Така. Най-добре да започвам да приготвям. Толкова съм уморена.

8,30 ч. вечерта. Успях да си възвърна енергията с помощта на бутилка шардоне, разчистих безпорядъка, запалих огъня и свещите, изкъпах се, измих си косата, сложих си грим и много секси черни джинси и фланелка с върви вместо презрамки. Не е особено удобно, всъщност чаталът на джинсите и вървите доста болезнено се впиват в телесата ми, но изглеждам добре, което е най-важното. Защото, както казва Джери Хол, жената трябва да е готвачка в кухнята и курва в хола. Или май беше в някоя друга стая.

8,35 ч. вечерта. Ура! Ще бъде фантастична, уютна, секси вечер с прекрасни спагети, лека, но все пак хранителна вечеря, и огън в камината. Аз съм възхитителен хибрид от жена с професия и засукано гадже.

8,40 ч. вечерта. Къде, по дяволите, е той?

8,45 ч. вечерта. Брр. Какъв е смисълът да се блъскам като глуха кучка, ако той смята, че е редно да доплува гордо, когато си поиска?

8,50 ч. вечерта. Проклетият Марк Дарси, направо съм… Звънецът. Ура!

Изглеждаше великолепен в деловия костюм с разкопчани горни копчета на ризата. Веднага щом влезе и пусна куфарчето си на пода, ме взе в прегръдките си и ме завъртя в малък секси танц.

— Толкова се радвам да те видя — промърмори той в косата ми. — Страшно ми хареса репортажът ти, ти си фантастична ездачка.

— Недей — казах аз и се отдръпнах. — Беше ужасно.

— Беше блестящо — заяви той. — Векове наред хората яздят конете напред и изведнъж един творчески репортаж завинаги променя лицето… или задника на британското ездаческо изкуство. Беше потресаващо, истински триумф. — Отпусна се уморено на дивана. — Съсипан съм. Проклетите индонезийци. Представата им за напредък в спазването на правата на човека е да кажат на човек, че е арестуван, докато го гръмват в тила.

Сипах му чаша шардоне, поднесох му го като партньорка на Джеймс Бонд и казах с успокояваща усмивка.

— Вечерята скоро ще е готова.

— О, Боже — възкликна той и се огледа ужасен, сякаш в микровълновата се спотайваше далекоизточна милиция. — Да не си готвила?

— Да — възмутено произнесох аз. Все пак бихте очаквали да се зарадва, нали? Освен това не беше обелил и дума за курвенския ми тоалет.

— Ела тук — потупа той дивана. — Само те будалкам. Винаги съм искал да излизам с Марта Стюарт [Американска авторка на книги за градинарство и кулинария, телевизионна водеща на кулинарни предавания и видна светска дама и красавица. — Б. пр.].