Читать «Възгледите на един клоун» онлайн - страница 10

— Екскурзия. Глупости. Тя замина за Бон, за да се запише в противовъздушната отбрана. Бели ябълката по-тънко, момчето ми, я виж.

Тя действително взе обелките от ябълката от моята чиния, поокълца ги и пъхна в устата си резултатите от своята пестеливост — съвсем тънки парченца ябълка. Погледнах баща си. Той впери поглед в чинията си и не каза нищо. И Лео мълчеше, но когато погледнах още веднъж майка си, тя каза с нежния си глас:

— Ще разбереш, че всеки трябва да изпълни своя дълг, да прогони еврейските янки от нашата свещена германска земя.

Тя ми отправи такъв поглед, че ми стана страшно, после впи същия поглед и в Лео, и на мен ми се стори, че е готова и нас двамата да изпрати на бойното поле срещу еврейските янки.

— Нашата свещена германска земя — каза тя, — а те са навлезли чак до Айфел.

Стана ми смешно, но избухнах в сълзи, захвърлих ножа за плодове и побягнах към моята стая. Беше ме страх, дори знаех защо, но не бих могъл да го изразя, и просто се вбесих, като си спомних за проклетите обелки от ябълка. Погледнах покритата с мръсен сняг германска земя в нашата градина, погледнах към Рейн, през плачещите върби към планината Зибен и целият този пейзаж ми се видя идиотски. Бях виждал няколко от тези „еврейски янки“. Откарваха ги с един камион от Венусберг надолу към Бон в един сборен пункт. Изглеждаха измръзнали, изплашени и млади, ако под евреи въобще можех да си представя нещо, то по-скоро бе нещо като италианците, които изглеждаха по-измръзнали от американците, прекалено изтощени, за да могат все още да се страхуват. Ритнах стола пред леглото си и тъй като той не падна, го ритнах още веднъж. Той най-после се преобърна и счупи на парчета стъклото на нощното ми шкафче. Хенриета със синя шапка и раница. Тя никога не се завърна и ние и до днес не знаем къде е погребана. След войната някой дойде при нас и ни съобщи, че е „загинала при Леверкузен“.

Тази загриженост за свещената германска земя е някак си комична, когато си представям, че голям дял от акциите на каменовъглената промишленост от две поколения насам е в ръцете на нашето семейство. От седемдесет години родът Шнир печели от копаенето, което свещената германска земя трябва да изтърпява: села, гори, замъци падат пред багерите като стените на Йерихон.

Едва след няколко дни научих на кого би могло да принадлежи авторското право за израза „еврейски янки“: на Херберт Калик, водачът на нашата група на хитлеровата младеж, на когото майка ми великодушно бе предоставила нашия парк, където щеше да ни обучава да боравим с противотанкови реактивни ръчни гранати. Осемгодишният ми брат Лео също участваше. Видях го да марширува на игрището за тенис с една такава граната на рамо и със сериозна физиономия, каквато могат да имат само децата. Спрях го и го попитах:

— Какво правиш?

А той каза с убийствено сериозно изражение:

— Ще стана върколак, а ти няма ли да станеш?