Читать «Софи» онлайн - страница 86

— Хей, Бересфорд! Линдхърст! Чудесен ден за разходка с карета, а? — провикна се новодошлият, като размаха ръце, сякаш имаше опасност да не го забележат.

Маркизът се ухили до уши.

— На мен това ми приличаше повече на надбягване, отколкото на разходка. Не си ли минал малко възрастта за подобен род състезания?

Виконтът се изсмя.

— Нямах друг избор. Трябваше да взема в свои ръце юздите, ако исках да пристигнем този век. Старият Хенри кара по-бавно от пълзящ по горещ пясък охлюв.

Развеселено побутна стария Хенри, който продължаваше да стои до него вкаменен, с вид на човек, който току-що се е изправил лице в лице със смъртта. И сигурно я бе видял, ако се съдеше по разрешените червеникави коси на виконта.

Новодошлият измъкна някакъв пакет от безредно струпания, привързан към покрива багаж и слезе от каретата. И като забърза толкова, колкото му позволяваха кривите крака, заговори отдалеч:

— Нямам търпение да ви покажа последното си изобретение. Нарекох го „Сирената“. Пее на рибите като сирена на моряците. И неизменно ги кара да се покажат. — Спря за момент, за да прегърне сърдечно двамата си домакини. — Със сигурност ще поискате поне три такива.

Ухилен като глупак, той отвори проядения от молци чувал и извади нещо, което наподобяваше пронизана с дълъг, извит рог гайда. Още по-любопитен вид на творението му придаваше тапата, която се поклащаше на верижка от онова, което трябва да е ручилото.

Като размахваше гордо своето произведение пред тях и местеше диво воднистосиньото си дясно око ту към единия, ту към другия, а лявото око с паднал клепач гледаше в противоположната посока, той попита:

— Е, какво ще кажете? Дяволски впечатляващо, а?

— Ъъъ… как работи? — попита маркизът.

Това, както и всички останали изобретения на приятеля му, го бе поразило.

— Ами, питай, питай — закима бурно Бръмбли, в резултат на което лявото око се вторачи във върха на носа му. Гледката беше смущаваща. Усмихна се широко, като разкри забележително хубави зъби, и заобяснява: — Първо надуваш тук. — Пъхна гайдуницата в устата си и започна да духа. Когато мехът се наду, я извади от устата си и я запуши с тапата. С вид на човек, който ще се разкиска всеки момент като ученичка, попита: — Готови ли сте?

Щом кимнаха, той притисна меха.

— Ах! — Дясното му око се насочи към небето в екстаз, докато лявото съзерцаваше домакините. — Ангелска песен, какво ще кажете?

Маркизът погледна развеселено сина си.

— Впечатляващо — промърмори. — Не си ли съгласен, Колин?

— Наистина впечатляващо — съгласи се Никълъс, който всеки момент щеше да се задуши от потискания смях.

Виконтът се ухили, очевидно доволен и от себе си и от тяхната реакция.

— Разбира се, този край — потупа месинговия рог, — се пъха във водата, за да вика рибата. Вие, да речем, от години ходите да ловите риба на потока в Хоксбъри. Какво ще кажете да вземем Сирена и да я изпробваме върху девънширската риба?

Маркизът се изкашля.

— Бръмбли, не забравяш ли нещо?

Той смръщи за момент замислено лице и след това отново се ухили.

— Боже! Такъмите ми. Бих могъл и аз да хвана нещо.