Читать «Софи» онлайн - страница 59

Този някой вероятно бе Фанси. Никой друг не изпитваше такава неприязън към нея. А и това не бе първата и подобна постъпка. Доста пъти вече бе пречила на усилията на Софи, а след това бе посочвала нея като виновна за случилото се. Започваше да мисли, че злосторницата посвещава цялото си време да измисля начини за превръщане живота й в ад.

Девойката въздъхна, измъкна смачкан вестник от кошницата и събра в него по-голямата част от кучешките изпражнения. Е, добре. Трябваше да издържи само още три седмици, най-много месец. Какво бяха няколко седмици повече, щом вече бе преживяла толкова много?

Въздъхна отново, остави встрани изцапания вестник, извади стара четка, напукан калъп сапун и чист парцал от кошницата. С вид на мъченица намокри сапуна и започна да търка килима. В същото време скръбно прибавяше инцидента с териера към списъка с изпитания, които бе преживяла от идването си в Хоксбъри. А колко дълъг само беше той; съдържаше какви ли не невъобразими ужасии.

Стаята й например. Ако бе подозирала, че ще трябва да спи с друг в едно легло, щеше да се откаже от слугинската работа… особено пък ако знаеше, че ще трябва да дели леглото с перачка на име Панси.

Какво изпитание наистина! Това създание бе истинско кречетало, при това неуморно. Щом главите им се докоснеха до възглавниците, започваше да говори и това продължаваше цяла нощ, като всичките й приказки бяха свързани с някакъв работник във ферма, когото обичала. На Софи й беше непонятно как така Панси мислеше, че любовната история между двама млади може да я интересува, когато те й бяха съвсем непознати. Знаеше само, че откакто бе дошла в Хоксбъри, не бе спала нито една нощ повече от четири часа.

Девойката поклати глава, взе четката и я натопи във ведрото с вода. Докато търкаше прилежно насапунисания участък, тя размишляваше нещастно върху часа, в който се налагаше да става. Пет часа. Трябваше да става в пет. Това беше нечовешко; нечовешко бе да караш някого да се събужда толкова рано. Или по-точно, беше нечовешко, ако ставаше дума за човек с благороден произход. Напълно нормално бе да се очаква хората с по-ниско потекло да стават преди зазоряване. Такава беше съдбата им и те трябваше да я приемат, без да задават въпроси или да се оплакват.

Тя, от друга страна, беше родена да живее в привилегии и имаше право да протестира срещу всяко неудобство. И точно това щеше да направи в мига, в който я спасеше чичо й.

Софи се усмихна при мисълта за този щастлив ден. Колко приятно щеше да бъде най-сетне да изрази гласно своето недоволство, да изкаже възмущението си от преживяното. Но най-върховният момент щеше да бъде, когато захвърли слугинските си дрипи.

Спря да търка за момент, погледна към работните си дрехи и видът им я накара да потрепери. Слугинята за всичко нямаше никакъв или почти никакъв контакт с членовете на семейството и при избора на нейните дрехи се държеше най-вече на пестеливостта. Затова вместо някоя от колосаните муселинени рокли, които носеха камериерките, й бяха дали една безформена пола от груб плат от вълна и памук и старомодно горнище, ушито вероятно от зебло.