Читать «Софи» онлайн - страница 35

— Значи не ме обичаш? — попита задавено тя; струваше й се, че й изтръгват сърцето от гърдите.

— Може да си глупачка, но поне учиш бързо — изрече той. — Не, не те обичам. И никога не съм те обичал, макар че, ако притежаваше зестрата, за която се говореше, с радост щях да се оженя за теб. Все пак ти си една много красива жена и аз те пожелах в мига, в който те зърнах. — Наклони глава и замислено я изгледа. — Всъщност все още те желая. Хмм. Може би все пак бих могъл да ти помогна. Да — кимна Джулиан, — струва ми се, че мога. Достатъчно е да се съгласиш да ми станеш любовница и аз ще уредя кредиторите ти никога да не те намерят.

Софи хлъцна от негодувание.

— Твоя любовница? Ама… но… това е…

— Изключително благородно от моя страна — намеси се виконтът, протегна ръка и плъзна пръст по извивката на едната й гърда. — Помисли само, скъпа. По този начин не само ще ти бъде спестен ужасът от затвора, ами и ще имаш удоволствието да бъдеш обект на интимно внимание от моя страна. А след като твърдиш, че ме обичаш, тази възможност би трябвало да ти допадне безкрайно много.

Софи отблъсна ръката му; никога не се бе чувствала толкова унизена.

— Как смееш да ме обиждаш така?

Той се засмя.

— Хайде, хайде, скъпа. Не мисли за това като за обида, а като за спасение.

— Предпочитам да се омъжа за Линдхърст, отколкото да вляза в такива… ъъъ, в такива недостойни отношения — отвърна тя и наистина го мислеше.

— Може би, но се страхувам, че бракът с Линдхърст не е решение, на което би могла да разчиташ отсега нататък.

— Разбира се, че е. Официално съм сгодена с него. До довечера всички в Лондон ще знаят за предстоящата ни венчавка.

— До довечера всички в Лондон ще знаят за посещението ти тук и за пропиляното ти наследство. И мога да те уверя, че нито висшето общество, нито Линдхърст биха погледнали с добро око на опита да бъдат направени на глупаци.

Софи не можеше да повярва на ушите си.

— Не би го направил!

— Напротив, бих. Нали разбираш, скъпа, макар да нямам намерение да се женя за теб, аз те искам в леглото си. И то много. А когато искам нещо, винаги го получавам.

Девойката се сопна, треперейки от омраза.

— Не и този път. Ще отричам твърденията ти до последния си дъх. Ти ще имаш срещу моята дума само твоята.

— И на Съмървил — напомни й той. — Със сигурност ще успея да убедя и Хъкнел и Дюмонт да вземат моята страна. Ставаме четирима срещу теб.

— Ти си отвратителен — изсъска Софи. — Не разбирам как изобщо някога съм те мислила за мил и благороден.

— Вече ти обясних как: ти си глупачка.

С изпепеляващ поглед тя изрече:

— Може да съм глупачка, но не съм развратница. Никога няма да ме имаш като твоя любовница. Никога!

Джулиан се ухили самодоволно.

— Ще видим.

Глава 5

Денят действително бе преминал задоволително. Цял следобед Никълъс бе писал на родителите и роднините си за предстоящата си женитба, а сега изминаваше краткото разстояние до своя клуб, за да съобщи новината и на своите приятели. Бе мечтал за това почти от мига, в който за пръв път бе зърнал госпожица Барингтън; тази победа щеше да изпълни със завист всички ергени от висшето общество.